Автор: quazimodo
Дата: 01-12-19 07:51
avo, всички, които говорят за усещането от камерата, която ти доставя удоволствие, са много прави, НО (голямо но ) ако си любител на неподходящата марка, специално у нас, в даден момент ти писва. То, в даден момент ти писва всичко де. Аз по неволя през 2005-та започнах с Канон, а бях тръгнал към магазина за Пентакс. Още тогава се разбра, че няма читав сервиз за тази марка, но едни пари бяха похарчени и с течение на времето преминах към ултрасите на марката, като охотно се забърквах в измислените спорове Ка вс Ни. След време вече бях сменил няколко Канона, но така и не знаех, че съществува нефелния фазов автофокус, докато не си купих първия Никон Д80. Вече почти загубих бройката на купените и продадени обективи в търсене на резачката за дадено тяло, защото последователно останах разочарован от услугите на всевъзможните сервизи у нас. То не бяха предложения за командировки до Чехия, Италия, ЮК и т.н. Е, писна ми и по визуално привличане си взех първия Олимпус от ОМ-Д серията, с вид на детски ДСЛР. Ами, родих се отново. Може да не са светкавици при фокусирането, но са точни. Може да са неудобни в захващането, но наистина, по-достъпните модели са необемисти и по-леки. В момента пак имам 3 огледала и само една безогледалка, но съм ги снабдил с по една-две бройки подбрани обективи и почти ме устройва точността им на фокусиране. Това не ми пречи да пускам периодично обяви за продажбата им, и да добавям по някой обектив за вече третия по ред Олимпус, но много рядко вече някой кълве на обявите, освен ако не са за подаряване, та да може след това да изкара някой лев с опит за препродажба. Леле що глупости изписах, но поне горе-долу обясних пътя ми към безогледалките!
П.П. Не е спирало да ме кефи усещането от захвата на 1Д-то, но след две-три разправии за правото да съм там, където съм с "професионален" фотоапарат, все по-рядко излизам с него. Та и това допълва мотивите за притежаването на дребен апарат
Публикацията е редактирана (01-12-19 08:01)
|
|