Автор: petervassilev
Дата: 09-11-19 21:54
Покрай дискусиите за смяна на системи, нови камери, избор на обективи, автофокусиране при ниска осветеност и т.н., въпросът ми към тези, които имат опит с новата техника и са чели повече, е: Кои технологии са по-изпреварващи – тези за обективите или за сензорите?
Моето впечатление е, че през последните три-четири десетилетия при обективите има предимно “еволюционни усъвършенствания”, свързани с използването на асферични елементи, нискодисперсионни лещи (нови материали), по-ефективни покрития, по-добри фокусиращи и стабилизиращи механизми и т.н.
Докато при сензорите нещата се развиват почти експлозивно през последните 20-на години – на порядъци повече пискели, по-голяма плътност, по-големи сензори, по-високо използваемо ISO (т.е. по-малко шум при аналогово-цифровото преобразуване на сигнала), по-висока честота, а напоследък и стабилизация на сензора.
Ясно е, че има физическо ограничение за броя пиксели на единица площ заради интерференчния ефект (сензорът е като дифракционна решетка) и вероятно в това отношение няма да има значимо развитие. Масовият размер може би също ще остане Full Frame – заради произтичащите ограничения за размера, теглото (и съответната цена) на обективите.
При ISO-то и честотата, обаче, все още има мегдан за развитие и вероятно “по-безшумните” АЦП в комбинация с по-бързи процесори ще позволят да се снима с поносим шум при още по-високо ISO, повече кадри в секунда и съответно по-качествено видео.
Затова имам още един въпрос към хората с опит: Доколко новите тела с по-добри сензори повишават използваемостта на по-старите обективи и тези с по-ниска светлосила (напр. доколко компенсират по-ниската светлосила)? Например, чувал съм, че по-качествени стари обективи на Sony-A байонет дават сравнително добри резултати с най-новите Full Frame тела и т.н.
|
|
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram