Автор: Almagest
Дата: 07-06-19 21:20
Явно температурата около темата се покачи, но като си помислим битките в битието винаги се водят около вкуса в най-широкия смисъл на тази дума. Не бих се наел да дефинирам това "що е изкуство?", но бих изказал някои мисли, още повече, че видях изложбата. Предварително ще кажа, че нямам желание да се изказвам като попечителска инстанция и да давам наставления на авторите, без значение от степента на харесване или нехаресване на техните работи.
Случи се така, че не бях сам вчера на изложбата. С мен дойде един приятел и ми стана интересна неговата реакция.
Задържахме се най-дълго пред голата серия с Путиновите ликове. "Тук има нещо", каза моя приятел и се взря в сюжета, докато аз гледах серията като естетическо петно. Два типични подхода към изображението. Аз гледам общия естетически пейзаж, докато той се взира в концепция, в онова, което днес много обичат да назоват с термина "история". Масово се говори, че в изкуството трябва да има история, да има разказ, сюжет или просто смисъл. Сюжетната интенция сякаш стана задължителен елемент. Това е дълга тема,която иска пространство на разговор. Аз съм привърженик на спонтанността при срещата с произведението на изкуството, с образа в най-обща смисъл. Интуицията за мен е решаваща, после идва рационалното трезвение и анализа на видяното.
Тази серия разчита изключитено на шока при първото виждане, на мащаба на композицията и естетическия дисбаланс. "на преден план е изведено месото", каза моят приятел и се позова на цяла теория по случая. След този сблъсък идва ред на цял сюжет с политически ангажимент, който нямам време и енергия да коментирам. Не съм путинист, нито заклет антипутинист, просто нямам сили да се занимавам с този персонаж и с цялата политическа истерия около него.
Аз обичам спонтанния момент в изкуството, въпреки, че рационалното не ми е чуждо. На фотографията гледам първо като на петно, после се взирам в детайлите. Това преследва донякъде и абстрактното изкуство в работите на Мондриан, Вазарели, Кандински и др. То разчита изключително на първия поглед, на съзерцанието отвъд историчното.
Абстрактните композиции, които видях не събудиха особен трепет в мен. Обичам метафизиката, и метафизиката в живопистта и фотографията. Обичам да напускам историчността чрез средствата на историята. Иконографията разчита на това, на отвъд-времевото, което присъста в самото време.
Дължа извинения, ако съм звучал грубо в предишните изказвания. И аз го направих с цел провокация. Нямам никакъв интерес да се доказвам тук, в този форум. Нито подмазването ме интересува реално, нито конфликта. Опитвам се да говоря за естетическите усещания с различни средства.
Написах дълъг пост, но от сърце. За вкуса си заслужава да говорим разпалено. Защото виждате какво става около нас, когато простаци се разпореждат с градското пространсто. Ларгото, пл."Славейков", Графа, Седмочисленици, Кристал и др. са естетическа и техническа катастрофа.
Още веднъж прощавайте за резкия тон на някои места и благодаря за повдигната дискусия!
Велин Белев
Публикацията е редактирана (07-06-19 21:33)
|
|
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
........интересно, дали давайки хилядарка, човек успява да се докосне чрез произведението на твореца до една по-изящна и по-възвишена вселена и каква творческа празнина се запълва с даденото от публиката!![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram