Автор: stef7
Дата: 24-05-19 10:02
А сега по-дълга обяснителна част, на който му се чете. Който не му се чете да прескача.
Изкуството по своята същност е безоценъчно, отвъд ограничените ни, глупави оценки с които са ни закърмили от пелените. Това е вид общуване комуникация при която един или повече хора предават (и/или продават) на един или повече други хора емоции, мисли, идеи. Предава се и се консумира директно и интуитивно поради простата причина че други хора не могат да мислят и чувстват вместо теб. Няма нужда от посредници. Може да има съвпадения в една голяма част от мислите идеите и емоциите, до голяма степен обусловени от еднаквата среда, но винаги има разлики. Няма по-пряк път към провала от това да оставиш други да мислят и чувстват вместо теб.
Титли, награди, конкурси, отличия. Какво общо имат с изкуството ? Абсолютно нищо. Разни начини за галене на егото.
Основната идея на така наречената критика а и на титлите, наградите, конкурсите, отличията е да дават вместо нас някаква стойност на творбите на изкуството. Много трудна задача като се има предвид колко относителна, променлива и неизмерима е тази стойност в света на идеите, мислите, емоциите. Отделен е въпроса доколко се доближават до идеята всичките тия неща. В най-добрия си вид това са един вид водачи, посредници в необятния свят на изкуството, с цел да ни спестят време и усилия да открием най-стойностните неща. Но за да се доверим някой да ни води са необходими много условия и съвпадения:
- да имаме една и съща цел, да вървим горе долу в една посока
- да имаме еднакво, горе долу разбиране за това какво е стойност и стойностно в света на идеите, мислите и чувствата. Казано по-просто да имаме що-годе близки вкусове.
- да имаме доверие на човека, че няма да ни подведе или направо закопае, заради пари, слава, положение. Да го познаваме, да знаем що за човек е.
- той наистина да има опита и познанията, наистина да е по-напред от нас, да е видял повече, да знае или може повече.
Все трудно измерими/съизмерими неща и съответно трудно изпълними. Да намериш добър критик практически означава да намериш съмишленик и другар. Колко такива имаме в живота ?
В изкуството е като в политиката. Има два вида демокрация - непряка и пряка. При първата ние избираме представители, политици, които вземат решенията вместо нас, които уж са най-добрите, най-пеканите, най-опитните, най-знаещите от нас и ще свършат работата вместо нас. Има ли нужда да обяснявам колко далеч от идеята е реалността. При втория изборът е пряк. Събираме се, обсъждаме и решаваме всички по всеки конкретен въпрос и всеки дава глас според неговите разбирания и интереси. И двата метода имат предимства и недостатъци но се счита че пряката демокрация както се практикува в Швейцария примерно е по-добрият и истински вариант. И единствената причина да не я практикуваме е липсата на ресурси. Избираме посредници защото нямаме достатъчно ресурси - време или пари или познания и умения да се събираме и да го правим самите ние директно.
Във фотографията в миналото е било непряка демокрация или направо диктатура (на пролетариата) у нас . Сега с помощтта на интернет и новите технологии, ограниченията и недостига на ресурси са преодолени и минахме на пряка демокрация. Автора на тази тема, както и някои други колеги от по-предишните генерации обаче не могат да се адаптират към новата среда, все си ги влече към миналото. Старата система им изглежда по-добра. Според мен бърка но да оставим времето да каже своята дума и в този спор
Моето мнение е че подобно начинание няма да проработи, бил съм там вече виждал съм какво се случва. Някои начинаещи колеги може и да поискат критика и подобна да им бъде полезна донякъде ако не са чували за композиция, цветове и т.н. Осъзнаването че има определена теория и знания които може да са им полезни. Но в дългосрочен план това няма да работи. Не съм виждал подобни критики по чуждите сайтове за фотография. Мисля че Photo-Forum и сега е достатъчно добре структуриран. Недоволни винаги ще има. Каквото и да се направи, все някого нещо няма да го устройва.
Другите били голяма работа, китайци, руснаци, индийци. Хм. Тук редовно се публикуват вести за български фотографи спечелили конкурси в чужбина при това със широко международно участие. Често попадам на български автори по чуждите форуми които с нищо не отстъпват на колегите си. И това само ме радва. За малката нация която сме качествената фотография къмто глава от населението не е по-малко отколкото при другите.
Публикацията е редактирана (24-05-19 10:05)
|
|