Автор: Leica
Дата: 08-02-19 15:01
„Репортерите са излизали с малко филми (често навивани от ролки). Проблема е, че на събитие им трябват за отразяване 2-3 кадъра . Така,че снимат до 12 кадъра и после на следващото. Фирата е доста. Но и събитията не са били през час по 2“
Сега ще опиша как.
1989 г. си карах стажа като фоторепортер в ежедневник. Нямах ограничение за броя на филми, който ползвам. (ORWO NP22) в кутий на стекове най-често. Щом ти се снима и можеш …ще те скъсат от командировки. Само се връщаш да си направиш снимките и напишеш репортажите на пишеща машина – тогава на-учих второто.
Шефа на отдела Георги Викентиев – „Кенто “ми проверяваше снимките след всяка командировка , и дори като е доволен искаше да види филмите. Първите събития му показах 14 кадъра от изсниман близо един филм. Кадрите му харесаха, но като видя, че са само от един филм много ми се кара. За толко кадри ми постави мин.норма - искаше да съм изснимал минимум 3 филма по 36 кадъра. Този урок го помня за цял живот !
Една командировка на оня край на България (често със спец.транспорт и нощувки) беше доста скъпо събитие на фона на цената на няколко фотографски филмчета ! Да се върнеш с изснимани 20 кадъра беше върха на тъпотата.
После започнах да посещавам по своя инициатива и план маса други обекти по трасето до дестинацията дето отивам …и да ги оставям в кутията с архива. Харчеха се репортажите с времето според нуждите на редакторите и тематиките по който работят.
Повечето снимки никак не бяха излишни, защото аз тепърва навлизах в соц. Културата, естетиката и политиката – всичко в кадъра трябваше да е доста спретнато от полит. Гледна точка. Разни разгърдени, небръснати, без каски…и т.н. на национални обекти – НЕ. Затова докато оттренирам и нефотографското си виждане Жоро Дерменджиев често ми правеше невероятно остроумни и технически издържани фотомонтажи от снимките! С времето така се изпекох и станах истинска лисица, която много добре знае какво има и зад завесите, там където отива и как да композира и изкопчи най-важното!
Често 50% от филмите ги снимаш на фира по протежетата на генералният директор, често от женски пол ...който позират като работнички на машината примерно. После като оня доволен се прибере, си започваш същинската работа както я виждаш ти и която ще представиш.
Тогава нямаше и-нет, и така „изкопах“ доста нови дестинаций за разни колеги, напр. от „Работническо дело“, дето след мен ги обикаляха с най-яката техника, която те имаха. Обекти със суперповтаряни имена в пресата, но непредставяна визия.
Професионалиста никога не губи от повечето кадри! Често един –два филма отиват само докато предразположиш обектите, или изкопчиш от тях по-интересни неща.
И сега често най-добрите си снимки правя, когато тълпата от снимачи се изреди и се насити, освободи фронта и отиде на кюфтетата. Докато нещо тече – аз снимам.
Преди това в ССПУПФ Ю. Фучик 5 години никога не са ми липсвали филми ! Раздаваха ни на корем. Най-често си ги навивахме де, в касети. Също и цветни диапозитивни на ORWO, както и процеса. Имаше и ходих на специализация в заводите в ГДР като ученик.
На пазара –от преди 1984-та (когато не бях във фотошколото) купувах ORWO NP22 Din -1,2 лв. ORWO NP27 Din, NP15 Din,
ORWO HROM 18 Din, 20 Din , 24 Din май по 3 лв. Иван от Пловдив е казал как ги обработваха, ако не си ги обработваш сам по 9168 ако се не лъжа беше – дълги жълти кутий, с течни съставки опасни …чакаше се. Беше сложничко за любители да го правят, щото имаше чб, проявяване, засветка, цветно, 1/10 от градуса контрол и т.н.. Цветните диапозитиви бяха на мода. Поне при мен. Имах и още го имам прожектор Пентакон, по-късно и Leica.
А, забравих…имаше и цветни негативни ORWO по 5168 ако не бъркам – малки бели кутийки.
Имаше и Fuji по С41, който ми обработваха на машини в подлеза на ЦУМ,както Fuji Chrom по 5-6 лв. Те бяха по-добри от ORWO, но пък в ЧБ ORWO беше прекрасен филм и сега още е.
Ролфилмите ги имаше винаги.
Имаше унгарски FOMA ч/б 21 DIN много добри по около 1 лв. Имаше и руски ФОТО, много евтини за навиване в касета.
Най-про беше, да си купиш ролка за камара филми (като киноролка в алум.кутия), да си я тестваш …навиваш, и така да си знаеш най-добре. Това беше за професионалисти, който можеха да си навиват колкото им трябва ако резултата го искат веднага след това – да не режат. Ако прекалиш с дължината – примерно навиеш за 39 к . и натъпчеш касетата може да имаш проблем с транспорта на апарата. Затова на стената си слагаш мярка 180 см. май беше за 36 к, за друг брой и т.н.
пп. Унгарските - не FOMA a FORTE PAN 21 DIN.
А соц. изобилието беше огромно !
Често докато снимаш и си си извадил апаратурата, след това установяваш, че няма място където да си я прибереш ! Без от никого нищо да си искал !
Публикацията е редактирана (08-02-19 15:13)
|
|
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
въпреки, че технологията не предполага някакво "втасване", но тогава така се вършеха нещата, клиента да не се глези много.
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram