Автор: nyamago
Дата: 25-10-18 16:15
Никакви ярки цветове (нито сиво - баси сивите пейзажи, по които ходиш!) - само камуфлажни облекла! И грим по лицето от кал и сажди, като по филмите
Толкова е мода, колкото са възможни правила и рецепти:
Правило - отделен обект, различен от преобладаващия пейзаж, разчупва и оживява картината, и 'води' окото на зрителя. Може да е различен от амбианса по форма, размер, текстура или цвят (частен случай - цветна дреха). Може да е дърво, храст, скалА, живо същество, колело от каруца, пробита лодка, ръждясал Трабант или каквото и да е друго, различно от околността.
Правило - продължение на същото: може този обект да е в близкия, средния или далечен план, в центъра или на 'третини', диагонали, златни сечения - композиционните възможности са безбройни. А може и изобщо да го няма (това също е част от правилото) - не е задължителен такъв 'магнит за окото' и стават хубави пейзажи И БЕЗ него.
Рецепта: ако няма такъв обект или добра гледна точка да го вкараме в кадъра - ритаме някой сух клон или едър камък в близкия план, уж случайно си е там от памтивека. Вижда се как рецептата (но не правилото) става първа крачка към клишето
Рецепта 2: ако няма какво да ритнем / 'изпуснем' в кадъра, караме спътника си (в Хималаите и Сахара никога не се ходи сам!) да застане в средния или далечния план и да гледа в нищото. Това вече стана клишето, за което Веждата говори.
Границата между добрия композиционен похват и клишето е невидимо тънка. Най-лесният начин да я преминем е с копиране на видяно от други - и с прекаляване на същия похват във всеки пейзаж.
Какъв беше проблема?
|
|