Автор: IDA
Дата: 22-05-18 12:45
"А преди това немците бяха едни айлякчии и купонджии."
Да, точно така беше. Когато навремето учех в Германия и си защитавах дисертацията там, бяха точно такива - невероятно готини хора, весели, усмихнати, наслаждаващи се на живота, пълни с идеи, вечно кроящи планове за луди купони, развлечения и интересни пътувания. Общуването с тях беше несравнимо удоволствие.
Последните няколко пъти, когато ходих там, от онези немци нямаше и помен. Бяха станали съвършено други хора, просто не можех да ги позная, дори и онези, с които навремето учехме заедно. Посърнали, унили, егоистични, затворени в себе си, недоволни, озлобени, смазани от песимизъм ... Даже и на спомените от онова време не бяха в състояние да се насладят истински. А онези, които навремето с такъв ентусиазъм се бяха отдали на фотографията и с които ходехме по чукарите да снимаме заедно, отдавна бяха загърбили любимото си хоби с обяснението, че в днвшно време вече и една снимка не можеш да направиш, без да се страхуваш, че някой няма да тръгне да те съди, че нечие лого, реклама или физиономия е попаднала в кадър, който си споделил в мрежата.
"Е ми сори - няма как да се вържа."
Ни най-малко не оспорвам исконното ти право да се връзваш или не на когото и на каквото си искаш, Асахи. Живеем в демокрация и правото на избор е свещено. Само ще цитирам една мисъл от древността, която считам за изключително показателна и в днешно време. През 681 г., византийският император Константин IV-ти Погонат (Брадатия), след като силно подценява противника си в битката при днешна Силистра, претърпява съкрушителна загуба, губи цялата си многохилядна армия, а сам е принуден да бяга, за да си спасява кожата. Тогава той изрича следните думи:
"От всички грехове, Господ най-тежко наказва глупостта"
Добре би било, всички, мислещи като теб, както и онези, които гледат на Европа като на пясъка, в който могат като щраусите да си скрият главите, да се огледат наоколо, да осмислят случващото се около тях, да загърбят розовите илюзии и добре да помислят над смисъла на тези думи.
|
|