Автор: IDA
Дата: 16-11-14 14:25
"Отново националния ни комплексизъм."
Велев,
Ако имаше елементарна музикална култура и вместо да зяпаш по "краката, късите поли и дупетата" на мацките, се беше вслушал внимателно в техните изпълнения, щеше сам да се убедиш, че единствено българската песен беше на ниво и изпипана до съвършенство. От първата до последната секунда тя излъчваше талант, професионализъм, замисъл и перфекционизъм. Освен децата, също и много други хора бяха вложили най-доброто, на което са способни в тази песен, дори и Плевенската филхармония, изготвила в упорита работа с децата и цялостния музикален акомпанимент. Нито едно от другите изпълнения не можеше да се похвали с подобен задълбочен подход към представянето на техните деца, повечето от които безспорно бяха не по-малко талантливи.
Да се възхищаваш на постиженията на сънародниците си не е признак за национален комплексизъм, а за национална гордост и достойнство - категории, които за огромно съжаление, са отдавна забравени по нашите земи. Националния комплексизъм го прояви именно ти, оплювайки онези свои сънародници, които правят добри и достойни неща за страната си.
Във време, в което българският президент гръмко пропагандира в медиите, че най-високото постижение на българската демокрация била свободата на младите хора да учат, работят и живеят където си искат по света, (докато България загива, гърчейки се в агонията на демографската криза, б. а.), във времето, в което за срам и позор на българската история и култура, българските училища и детски градини успешно замениха Празника на българските будители с маските, тиквите, ужасиите и безвкусната шарения на Хелоуин, във времето, когато "цивилизована" Европа превръща в официална своя политика пропагандирането на хомосексуализма, гей браковете, мастурбацията и кръвосмешението, дори и сред невръстните дечица в детските градини, именно в същото това време, екипът на Слави Трифонов издири най-талантливите деца на България, положи огромни усилия, за да ги подготви и обучи и в крайна успя да ги изстреля до върховете на европейските културни традиции. Не знам, колко от вас са в състояние истински да се замислят и осъзнаят този факт, но това е едно от много малкото истински добри неща, които се случиха на страната ни през мракобесните години на прословутия ни преход. Затова, Слави и неговият екип заслужават адмирации, а не оплюване. Кой друг в България може да се похвали с подобно постижение - дали съсипаната ни образователна система, дали Министерството на културата, дали медиите, неправителствените организации или някой преуспяващ бизнесмен?
Аз също не харесвам Слави Трифонов. Не харесвам нито учиндолския му манталитет, нито маниерите му, нито чалгоподобното му изкуство, ако въобще може да се нарече такова. За това, което той и екипът му правят за България обаче, и особено за талантливите български деца, шапка му свалям. В това отношение, именно те са днешните български будители.
Тъй като тази тема е за боксьори, обърнете внимание на още един съществен факт. За своята загуба, Кубрат Пулев ще получи 1,4 милиона долара. За блестящото си представяне, Крисия, Хасан и Ибрахим няма да получат нито стотинка - на тях ще им остане само 5-минутното възхищение на техните сънародници и споменът, че са направили нещо добро и достойно за страната си. Тази горчива ирония показва, че не парите, а само силата на българския дух, е способна да твори чудеса. Затова, пазете жив българския дух, пазете и неговите носители и защитници, а не ги оплювайте! Това е единственият начин да се съхраним като нация!
|
|