Автор: petervassilev
Дата: 01-01-19 20:22
Сега, след като Lytro вече не съществува, самата история на тази иновативна компания може би демонстрира с каква скорост се развиват през последните десетилетия софтуерът, електронният хардуер и оптичният хардуер (разделението е разбира се условно) във фотографията.
От описанията на Lytro е ясно, че най-важният елемент в камерата представлява оптичен компонент (оптичен хардуер) - “матрицата от микролещи” пред сензора. Патентовани са и варианти с няколко слоя микролещи. Много от останалите аргументи за или против на базата на размера на сензора, пикселите, софтуера и др. вече изглеждат ирелевантни, вземайки предвид бързото развитие на тези технологии – подобно на старите дискусии за възможностите на филмовата и дигиталната фотография.
Очевидно тази иновативна камера и свързаните с нея патенти имат тясна ниша на приложение и закриването на компанията е разбираемо в днешната телефонна ера (списъкът на закрити компании в този сектор включва и ще включва много по-известни имена). За мен тази история просто доказва, че физическите ограничения (напр. интерференчният ефект от матрицата с микролещи, която след определена степен на миниатюризация се превръща в нещо като дифракционна решетка) и най-общо “оптичният хардуер” са основните ограничаващи фактори във фотографията, за разлика от “електронния хардуер” и софтуера (разделението е условно).
Дори фактът, че през последните 100-на години оптичният хардуер (обективът) се е подобрил (условно) само няколко пъти, а не на порядъци като пикселите, скоростта на опресняване, скоростта на обработка на изображението и т.н., показва, че при подобни дискусии имат смисъл предимно аргументите, свързани с физическите и пазарните ограничения, а за електрониката и софтуера почти няма ограничения и те рано или късно се справят с почти всяка поставена задача.
С един 80-годишен Sonnar на Bertele може и днес да се направят поносими снимки, докато един ИЗОТ-1016 на към 40 години, например, може да служи само като огромен музеен експонат. Развитието на микролещите, електрониката и софтуера на телефонните камери също показва колко по-бавно се подобрява оптичният хардуер в сравнение с останалите компоненти. В този смисъл аргументи от типа “малък сензор” или “малко пиксели” са много по-малко валидни от параметрите на стъклото (обектива).
Публикацията е редактирана (01-01-19 23:56)
|
|