Автор: nyamago
Дата: 10-11-14 23:06
Да, трябваха ми два прехода между пиеси, за да се сетя да махна разбърканата функция ('shuffle'), останала от някой поп или рок диск със самостоятелни 'песнички', на които не искам да запаметя реда...
Тук е едно непрекъснато цяло и се върнах в началото да го изслушам така. После още веднъж. И после няколко пъти на други устройства и с по-малко концентрация на вниманието.
Не съм чел критики и рецензии, нямах предубедени очаквания. За мен първото чуване си беше Флойд, с характерния звук и 'атмосферен' стил. Просто се изкефих без никакъв рационален анализ.
При второ и трето чуване, понеже съм (пишман) музикант (а съм бил и професионален критик) почнах да откривам похвати в аранжиментите, в инструменталното свирене, в звукозаписа. И да поставям жанрово и стилово цялата работа към оня период на 'прогресив' течението, когато още не бяха дошли на мода сложните композиции с неразгадаема за простосмъртен слушател полифония и полиритмия, техничното музициране на неистови виртуози... Друг беше ранния 'прогресив' - търсеше емоционално въздействие с прости мелодии, но много внимание в звука и изразителното му извличане, в единични нотички (вместо виелици), но действащи на подсъзнанието. Не случайно някои от ранните експериментатори в жанра имаха интерес към псиологията и психоанализата, към суб-сензорното възприятие и мултимедията (преди да е станала официален термин - и самите Флойд рано въведоха декори и прожекции към музиката)...
Колкото и различно да звучат, за мен по изразност и начин на въздействие този албум е най-близо до Dark Side, който си им е безспорно върха - та това е един ехо-връх... Така аз го чувам и усещам, де - всеки сигурно има свой прочит. Един сигурен признак, че е хубава музика (за мен е доказан тест) - е, че докато слушах, ми се досвири. В последно време не ми се беше случвало от The Breeze на Клептън и приятели.
За хубавата музика
|
|