Автор: tzl
Дата: 01-05-12 02:16
Когато говорим за "недоекспониран" кадър, говорим за това, че в снимката точно това, което ни трябва не е експонирано правилно. Когато снимаш залез не търсиш слънцето да е експонирано правилно, а примерно облаците. Т.е. експонираш спрямо облаците.
Когато се експонира някой срещу слънцето, обикновено без допълнително осветление, се експонира спрямо човека и затова говоря за недоекспонирана снимка. Аз нямам проблеми с изгарянето на част от кадъра. Дори в някои случаи добавям изгаряне софтуерно, тъй като изглежда по-реалистично. Иначе с допълнително осветление експонирам отделно за фона и отделно за човека. Фона го експонирам като меря с вградения светломер във фотоапарата, а за обектите, които снимам ползвам светломер, което ми улеснява и ускорява работата, тъй като знам на каква диафрагма и ISO ми трябва снимката и само си глася осветлението според това, което вече съм задал във фотоапарата.
Настройките, които задавам не ги правя на автоматичен режим и след това да ги запомням и да слагам ръчен. Предполагам това имаш предвид, когато питаш "колко са ми ръчни настройките". В повечето случаи знам добре на какво ISO да снимам и каква приблизителна скорост и диафрагма. Последните две ги комбинирам според това дали ползвам осветление или не, както ти казах по-горе — гледам през визьора и следя светломера и си нагласям нещата според това, което ми трябва. Използвам винаги спот мерене и знам, че ако например меря върху облак, фотоапаратът ми ще каже, че е преекспонирано с около стоп и половина и нагоре, когато експонацията всъщност е точно това, което ми трябва. В този случай знам, че когато ми покаже +1 и малко значи експонацията ми е вярна. Обратно ако меря върху нещо, което е "тъмно", например кора на дърво на фона на небе, знам, че фотоапаратът може би ще преекспонира снимката и тогава знам, че около -1 ще бъде ОК. Настройвам, щраквам и съм готов.
Цветовете на дрехите оказват голямо влияние върху меренето на фотоапарата и това трябва да се има предвид. Когато си меря фона, ползвам меренето във фотоапарата и знам, че то може да ме подведе, въпреки, че се опитвам да го "разбера" и да си направя нужните корекции. Когато става въпрос за мерене на изкуственото осветление, там си го меря със светломер и няма значение дали моделите ми са с бели или черни дрехи. Винаги експонацията е правилна.
Когато моделите се движат повече, аз имам това предвид и си слагам осветлението на такова място, че в рамките на определено разстояние да имам до 1/3 стоп разлика в експонацията. Това е от закона за падането на интензитета на светлината с промяна на разстоянието. Разбира се, тогава има промяна и в качеството на светлината, но това е друга тема.
В текущата тема засягам най-вече ползването на ръчните настройки когато не се ползва допълнително осветление. Така или иначе винаги се опира до светломера във фотоапарата. В случая с ръчните настройки той ще ти каже нещо и всички кадри ще ти бъдат еднакви, докато при полу-автоматичните настройки всеки път ще те "лъже" различно. Ще те лъже, когато фокусираш върху светлата част на лицето на модела, върху белия пуловер, върху черното яке. Всеки път ще имаш различна снимка. Ако снимаш на ръчни настройки, няма значение дали в момента снимаш само младоженеца в черен костюм или идва и булката до него и тя е в бяла рокля. Експонацията ще е еднаква. При полу-автоматични настройки ще има значение дали булката е в кадър и дали фокусираш върху нея или върху младоженеца. А това е твърде сложно да го "гониш" и мислиш, вместо да си направиш ръчните настройки и да се концентрираш върху самите изражения и композиции, а не техниката.
Голямата илюзия за мнозина е, че когато включиш на "М" мислиш много повече за техниката. Мога да кажа, че това е точно обратното. На "М" мислиш само първия път и после имаш достатъчно свобода да твориш и да се съсредоточиш върху това, за което ти плаща клиента, а не да се бориш с техниката и всеки път да си гледаш гърба на фотоапарата и да цъкаш копчета. Това от гледна точка на клиента изглежда по следния начин: Абе, все нещо не става и той постоянно цъка. Или той не знае какво прави или аз нещо не се справям добре.
Ръчната настройка определя дали в момента на щракване ти добре знаеш дали снимката ще е снимана с настройките, които искаш или се осланяш на това какво ще ти сметне фотоапарата, защото точно в кадър е влязло бяло куче и е объркало светломера. Както казах по-горе — при ръчни настройки светломерът ще те "излъже" веднъж и зависи как ще се подведеш. При полу-автоматични, всеки път ще ти казва различни неща.
Тук идва и факта, че аз не снимам фотожурналистически неща и нямам случаи, когато виждам нещо и тичам да го снимам. Обикновено всичко ми е предварително уточнено и знам точно какво ще снимам. Но дори и в редките случаи, когато примерно съм видял катерица и съм вдигал фотоапарата, съм бил на ръчни настройки и съм снимал без да имам проблем с експонацията... най-много с фокуса при този случай.
Ако човек не е уверен в ползването на ръчни настройки първият кадър при "бърза реакция" ще бъде също толкова успешен, колкото и кадър с полу-автоматични настройки. Разликата идва от 2-рия кадър нататък.
Ако застанем двамата на фотосесия и снимаме 500 кадъра на една сцена, където има хора с разнообразно облекло и снимаме от едно и също място и после трябва да предоставим на клиента на същия ден кадри, които да избере, за да закупи, аз ще съм доста по-бърз от тебе, в случай, че ти снимаш на полу-автоматичен режим, а аз на ръчен. Причината е, че моите кадри ще са еднакви и аз ще мога да обядвам бавно и спокойно, докато ти бързаш да редактираш твоите, за да изглеждат еднакво експонирани, защото с клиента си подписал договор, че до вечерта ще му предоставиш кадри за преглед.
Времето за мен е най-скъпият и най-ценен ресурс и гледам да го ценя. "Тежкарлъкът" не е причината да се снима на ръчни настройки, а чисто практическото мислене.
Публикацията е редактирана (01-05-12 02:28)
|
|