Автор: asahi
Дата: 19-12-09 18:31
pacy4
Прекрасно е, ако човек сам се оправя с всичко. Още по-прекрасно е, ако не изпада в ситуация да му се налага да го прави. Само че понякога се налага да ходиш на гумаджия, зъболекар, адвокат, козметик, психолог, а някои и на екстрасенс. Така е и с калибрирането на мониторите.
А сега да внеса малко яснота по въпроса "Кога имам нужда от калибрация?".
Първо, това въобще не е задължително. Снимки могат да се разглеждат при всякакви настройки н амониторите и 99% от хората така си живеят до дълбоки старини.
Второ. Гледам картинката:
http://www.asahi.cult.bg/BW.jpg
и не виждам отляво и отдясно 5 надписа. Да се притеснявам ли? Тази картинка има за цел да ти помогне да разбереш как монитора възпроизвежда най-тъмните и най светлите тонове. Ако разграничаваш 4/4 ще можеш да виждаш разработките в тъмните и светлите области на картинката, няма да ти прегарят или потъват в мрак изображенията.
Дотук беше с гледането, защото третото е най-важното - как мониторът показва цвета (дотук за цвят не говорехме)
Показвам ви кривите за цветокорекция, които са нужни за моя лаптопски дисплей по Windows 7, за да показва верните цветове:
http://212.36.3.59/site_pics/196/a_1261239364_curves.jpg
Веднага се забелязва подтискането на синия канал в средните стойности. Това е типичното за лаптопските монитори синеене, което е първото нещо, с което се разделяте след калибрация.
Кривите хич не са гладки. Някъде нарастват по-стръмно, после по-полегато, абе крива работа. Добре, че не са начупени. Ей такава корекция с free software от нета не може да се постигне!
Ако подготвяме снимка за публикуване или печат без варна представа за цвета от калибриран монитор се обричаме на проби, грешки, търсене на вината във фотото (не че са невинни), принтера и навсякъде, само не в изкривеното цветопредаване на монитора.
Някой ще каже "Ама те почти всички гледат на некалибрирани монитори". Това е неоспорим факт, който обаче не е толкова верен във фотографските и професионалните среди. Когато мониторът ти "светне" след калибрация започваш да виждаш онова, което е искал да ти покаже автора. То е като да си почистиш очилата и да си си измиеш очите преди да отидеш на изложба.
(следва продължение)
Публикацията е редактирана (19-12-09 18:34)
|
|