Автор: geokar
Дата: 13-11-09 20:34
Преди известно време гледах по Арте френски филм за двамата братя Явашеви („Границите на нашите мечти”, или нещо подобно). Направи ми впечатление, че колкото и Анани да се опитваше да освежи паметта на брат си със спомени и фотографии, най-честата реакция на Христо беше „не”, „не си спомням”. Вероятно си има причини да не иска да си спомня произхода си. Предполагам, една от тях е фактът, че нито име на български художник, останал в България, не е във фонда на европейската култура, знаменитият Жорж Папазов, както и Пиер Жув (Петър Увалиев – един от най-бележитите изкуствоведи на столетието) са французи, французойка е и писателката, културоложка, семиотичка и пр. Юлия Кръстева – европейска личност. В един филм за нея (френски, естествено!) тя все пак изпя „Върви, народе възродени” на български език, е, с известен френски акцент. Французин е, ако не се лъжа, и европейския композитор Емил Наумов. И т. н. и т. н. Фактът, че в България също са се създавали, и се създават духовни ценност с марката „българско” е непознат на средностатистическия европеец и непризнат от европейския елит. И как да стане иначе, след като нашите творци и у нас започват да стават неизвестни. Кой български оркестър свири българска музика, коя българска опера поставя български произведения? И в това отношение сме държава-уникум. Караян се е дипломирал с творба на Панчо Владигеров, по него време един от известните берлински „компонисти” (както обичаше да се изразява самия той), лауреат на наградата на Рихард Щраус и т. н. и т. н. Но ето че същият този Владигеров се връща в България и… досега успяхме да накараме и германците да го забравят. И в тези форуми витае подобен дух – веднъж бях споменал фотографът Иво Хаджимишев (известно извън страната ни име) и писателят Емилиян Станев. И веднага върху двамата се изля типично нашенска помия от съфорумци. А не знам имаме ли по-силно литературно произведение от „Антихрист”, всяка нация би се гордяла с него. Всяка – да, ама не и ние. Ние сме си бамбашка. Може би заради това преди две години свалихме единствената българска ТВ програма, популяризираща страната ни от платформата на най-популярния и достъпен евроазийски спътник Хотбърд, където са представени наред с всички европейски държави, всички арабски, голяма част от азиатските и т. н. Сърбия има там три програми, всички югославски републики, даже Македония, та чак и Кюрдите имат телевизионни програми, без да имат държава. Само нашата „Телевизия България” беше криминално смъкната от платформата и заточена на един труднодостъпен спътник за балкански кабеларки, оставяйки милиони европейци „с български произход” без информация от страната им. Късогледите ни политици тепърва ще сърбат последиците на това неизвинено отсъствие. Уникум сме и ако този начин на мислене е наследството ни към света….
|
|