Автор: Lalinda
Дата: 06-09-08 13:59
Преди двайсетина години се наложи да променя ритъма си... В Санкт Петербург (където през лятото денят, а през зимата нощта са твърде дълги) отивахме на работа към 12 по обед, обядвахме към 3 следобед, работехме докъм 8 вечерта, а в 10 отивахме на кино, прибирахме се с последното метро към 1, а в 3 през нощта все още някой шляпаше тенис на маса на етежа, точно пред вратата на асансьора, или свиреше на пиано в салона на етажа (зад масата)...
Децата играеха по детските площадки в 2 през нощта, виждала съм и селяни на полето в 11 вечерта, но и сме били на плаж на Финския залив до полунощ, тръгвайки натам след работа, тоест след 8.
Виж, в Париж трябваше да ставам в 7.10 (сутринта), защото минибусът, който ни караше до института, на около 20 километра от Париж в посока Версай, тръгваше в 8.30 от една от станциите на метроте не много наблизо, и изпуснех ли го, пристигах на работа едва в 11, с градския...
Тук си спя поне по 8 часа, тоест от 0.30 до 8.30...
Преди 0.00 ч. съм си лягала само в ПАЛАТКА в планината. Но там пък се будиш около 5 сутринта от кондензацията на влага, понякога и от скреж...
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Но винаги, когато стана рано сутрин, се сещам за онзи възглас: ИМА ЛИ МЯСТО НА ТОЯ СВЯТ, КЪДЕТО ВИНАГИ Е УТРО?
Светлината си заслужава.
Виж, залезите винаги ги шунтирам (по това време на деня похапвам - мисля, че тази наслада от друг тип бе причината феновете на залезите да ме ненавиждат, макар и... неискрено).
|
|