Автор: Chitsujo
Дата: 24-06-08 09:53
Адмирации. Наблизо до Военния клуб преди години попаднах на едно събитие, което сътбираше пак военни от онези години и времена. Те си правеха бал всяка седмица (както е било някога). Мъжете носеха униформите си от Втората световна война, а дамите им прекрасни дълги рокли. Всички бяха толкова мили, стари, но с пламъчета в очите. Чух мелодията на валс и се надигнах на един прозорец и всичко това се разкри пред очите ми. Те танцуваха, въртяха се, разговаряха - все едно бях се върнала с машина на времето назад. После някой ме дръпна отзад и паднах, осъзнах се.
Тези времена ги няма, но са били и страшни, и прекрасни, много различни.
Изрових снимките на дядо от войната и от преди това. Паветата в София, как крачат с баба под ръка, а баба с едни ми ти рокли и винаги с червило и накъдрена коса, а и как са усмихнати - някак ретро. Толкова щастливи, че човек няма да предположи как след малко сирените се включват и всички хукват да бягат към най-близкото бомбоубежище. Мдам. Прекрасни хора, които вече ги няма и няма кой да разкаже техните истории. Те остават погребани завинаги.
Дядо, който не познавам, защото е починал преди да се родя е настръхвал целия, когато е разказвал за фронта. Там той е бил офицер на първа линия и сигурно не е било леко. Не е разказвал много, а сигурно е страшно и ще бъде интересно, но...
|
|