Автор: тьма
Дата: 09-02-08 14:10
Всеки Нобелов лауреат има право самостоятелно да реши как ще използва парите от наградата си. От 2001 г. Нобеловата награда възлиза на 1 милион долара.
Един от вариантите е те да бъдат дадени за благотворителност
Така лауреатът на Нобеловата награда за мир, президентът на СССР Михаил Горбачов, подари получените пари на бюджета на страната си. Всички средства бяха използвани целево за строителство на болници в Русия, Украйна и Беларус.
Германският лекар, мисионер, теолог и музиковед Алберт Швайцер, носител на Нобеловата награда за мир през 1957 г. построи с парите от нея селище за болни от проказа в Габон, близо до болницата, която той създава малко преди това.
Нобеловият лауреат за литература през 1965 г., руският писател Михаил Шолохов, пък харчи парите, за да види свят
"Баща ми даде сталинската си награда през 1941 г. на Фонда за отбрана, ленинската за възстановяване на училището, в което някога е учил, а Нобеловата остави за себе си. Той я похарчи, за да покаже на децата си Европа и Япония. А с кола обиколихме надлъж и нашир Англия, Франция и Италия", споделя дъщерята на писателя Светлана в едно интервю.
Купуването на имот също е вариант. Александър Солженицин става носител на наградата през 1970 г., но след като през 1973 г. завършва първия том на "Архипелаг ГУлаг", през 1974 г. е арестуван и депортиран в Западна Германия. Оттам се преселва в САЩ, където с парите от наградата си купува имение в щата Върмонт.
Други дават парите от наградата на жена си. Академик Виталий Гинзбург, един от тримата лауреати за физика през 2003 г., на въпроса за какво е похарчил парите, свива рамене и заявява, че ги е дал на жена си
защото тя се разпорежда със средствата в семейството. По същия начин постъпва и унгарският писател Имре Кертеш, носител на наградата за литература през 2002 г. Според него за десетките години, прекарани в затвора и бедност, жена му е заслужила да похарчи наградата така, както пожелае.
62-годишният френски поет Рене Сюли Прюдом пък решава да се прослави
и след като става носител на Нобеловата награда за литература през 1901 г., влага получените 42 000 франка за основаване на собствена поетична премия "Наградата на Сюли Прюдом". Тя съществува 6 г. до смъртта на поета.
Благороден пример за даване на парите
за наука
пръв демонстрира физиологът Иван П. Павлов, първият руски лауреат на Нобел през 1904 г. С парите той създава Институт по физиология, на който остава несменяем директор до 1936 г. След него микробиологът Иля Млечников през 1908 г. предоставя парите за развиването на Института "Пастьор" в Париж, където оглавява една от лабораториите. Неговият пример е последван и от микробиологът Андре Мишел Лвов през 1965 г., който също работи в Института "Пастьор". На техните традиции остава верен и Жорес Алфьоров (лауреат за физика през 2000 г.), който основава с парите Фонд за поддържане на образованието и науката към Физико-технологическия институт "А.Ф. Йофе".
Двама от носителите на Нобеловата награда за литература решават да профукат "премиалните". Руският писател Иван Бунин става лауреат през 1933 г. Във Франция, където живее по това време, той не брои парите си, организира пиршества
раздава "помощи" на емигрантите. По съвет на "доброжелатели" той влага останалата сума в "сигурна сделка" и остава без нищо. По същия начин действа и италианският драматург Дарио Фо през 1997 г. Датският физик Нилс Бор, който е удостоен с наградата два пъти - през 1922 и 1957 г., не остава по-назад от писателите, като щедро раздава парите си на приятели и колеги.
Рядко някой се отказва
от Нобеловата си награда.
Такива прецеденти има във фашистка Германия. През 1935 г. наградата за мир е присъдена на публициста и пацифиста Карл фон Осецки. По това време Осецки е в болница след концлагер и не успяват да му дадат наградата. През 1936 г. фюрерът забранява на поданиците на райха да приемат "чуждестранни" награди и учредява Германска национална награда, сумата за която е по-голяма от шведската. Затова през 1938-39 г. химиците Адолф Бутенат, Рихард Кун и биологът Герхард Домак се отказват от Нобеловите си награди за химия.
През 1958 г. авторът на романа "Доктор Живаго" руският писател Борис Пастернак също не получава наградата си. В съветските вестници се разгръща мащабна кампания срещу него и той е принуден да се откаже от наградата.
Французинът Жан Пол Сартр също отказва да получи паричната част от Нобеловата си награда за литератута през 1964 г. Години по-късно, в период на финансови затруднения, той се обажда в Стокхолм и пита дали могат да му дадат парите. От там обаче му отговарят лаконично - вече е твърде късно!
Всъъщност повод да пусна темата е Сюли Прюдом - първият литературен лауреат.
Ако имате негово стихотворение или есе - ще съм ви благодарна.
На този свят всеки люляк вехне;
кратки са всички птичи песни;
мечтая за лета,
които траят вечно…
На този свят устните се сливат
без да оставят нищо от кадифената си
нежност;
мечтая за целувки, които траят вечно.
На този свят хората оплакват
приятелството и любовта си;
мечтая за двойки, които траят вечно…
написано от Йовков в албум на учителката Ганка Попова
|
|
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram