Автор: anaksagor
Дата: 01-11-07 11:55
сънищата...
ето кратко резюме на някой идеи...
Според едни изследователи сънуваните образи са само интерпретация на безпорядъчните разреждания на нервната енергия, натрупана в клетките на мозъка.
Сред психоаналитиците е популярен възгледа за сънуването като образно разреждане на натрупали се психически напрежения в областта на безсъзнателното – нещо като естествена психо-хигиена.
Други приписват на сънищата творческа функция. Тяхната гледна точка, най-общо, се свежда до това, че в процеса на сънуването натрупаната информация се сортира и организира по определен начин, благодарение на което в съня стават ясни някои скрити закономерности или взаимовръзки. По такъв начин в сънуването се разрешават проблеми, поставени наяве.
Мистическият възглед за сънуването винаги е бил почти диаметрално противоположен: в сънуването „душата се освобождава от телесните обвивки” и - макар на пръсти - има възможност да съгледа истинското положение на нещата в царството на отвъдното, т. е. в царството на Истината.
Изтънчените метафизици намират в сънуването път към „мистичния съюз с битието”, „припомняне на собствената истинска природа”, а ориенталистите търсят тук пътечка към нирвана или самадхи.
А за връзката между съня и смъртта… В гръцката митология Сънят и Смъртта, Хипнос и Танатос са двама братя близнаци.
В съня ние винаги напускаме света на привичното възприятие и реагиране, в съня умира нашето его...
За нас - освен всичко изброено по-горе - това е „освобождаване от физическото тяло”. С други думи - преминаване в друг свят, в обителта на мъртвите, макар блажени и знаещи, но вече не живи в смисъла, в който сме привикнали да го разбираме. Една част от нашата психика през цялото време се стреми да „избяга”, да се „освободи”, затова пък другата - тъмна, тежка и инертна - се стреми да пребивава в покой, само и само да съхрани тялото в сегашния му вид колкото може по-дълго, желателно - и завинаги.
Човек се мята между две безсъзнателни страсти - той не иска да умре и той не иска да живее. Обикновеният сън ни дарява временно, неколкоминутно разрешение на този безумен конфликт. Сънищата са тази хитра пътечка, по която човек може - макар за минути - да се разхожда почти всяка нощ, изпитвайки удовлетворение от невъзможното състояние на не-живот и не-смърт….
|
|