Автор: Lalinda
Дата: 16-09-09 10:05
Е, то разни манекенки и мис Българии нали ходиха по рецептата ти да "поживеят" на село, а и пак същите журналисти отразяваха подвизите им...
***
И аз мога да кажа, че познавам сравнително добре Родопите - от 1985 до 1999 г. всяка година ходехме на летни походи, с раници и палатки на рамо из родопските балкани - да, местните ги наричат балкани, спали сме и по поляните, и по чаирите, а когато валеше, ни приютяваха в домовете си... Много често им помагахме да косят трева или събират сеното, бяха ни много благодарни, тъй като тайфа от 20 души свършваше за час-два работата, която самотна жена или дори семейството им би вършила дни наред... В много от селата вечерно време изпълваха кръчмите, за да говорят с нас, а и се е случвало, в ония години, в които имаше вечерен час (някои може и да не ги помнят), да споделят с нас хляба и сиренето си, понеже пък и никъде не се намираше храна за туристи, дори по пионерските лагери не можехме да купим хляб-два... Винаги казваха, че никой не се сеща за тях, дори искаха да се снимат с нас, тези надолу по селата около кльоновете... Интересно, сещам се сега, че по лавките из селата се продаваха разни вафли, локуми и сладки, произведени в РУСЕ, на другия край на света... Докато косяха тревата, садяха дръвчета или събираха картофи из стръмните ниви, пееха, у дома ни показваха чеизите си...
Случвало ми се и да събирам тютюн в онова лято, когато масово решиха да си заминат... Тогава видях села, изоставени напълно, а цветята и доматите в градините продължаваха да растат, неизвестно за кого, а по оградите да се кипрят сърца... Кой напуска къща, на оградата на която е сложил сърце?
|
|