Автор: explorer
Дата: 18-02-09 18:26
Според древногръцките философи като Аристотел и Платон съществува естествен кръговрат на формите на държавно управление. Дали в момента България се намира в стадия на управление на олигархията?
Предлагам на вашето внимание един дълъг и за мнозина вероятно скучен откъс от "Историите" на Полибий. Полибий е древногръцки историк и военачалник, също така е измислил и "квадрата на Полибий" който е първата стъпка в областта на телеграфията и криптографията. На "квадрата на Полибий" са базирани например шифрите на германците през Първата Световна Война и шифъра използван от руските нихилисти.
ЗА ФОРМИТЕ НА ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ
3. Лесно е както да се разкаже за миналото, така и да се предскаже бъдещето на тези елински
държави, които често са стигали до величие и също така често са изпитвали пълния поврат на
съдбата. Това е така, защото е лесно да се съобщят известни факти, както и чрез съпоставка с
минали събития да се предскаже бъдещето. Но при римляните нито е лесно да се обясни сегашното
им положение, поради пъстротата от политически форми в тяхната система, нито да се предскаже
бъдещето им, поради това, че не ни е известен особеният характер на техния обществен и частен
живот в миналото. Затова, ако човек иска да си състави една изчистена представа за особеностите
на тяхната държава, той трябва внимателно да я проучи и разгледа.
Повечето автори, които искат наставнически да ни поучат по тези въпроси, разграничават три
форми на държавна уредба. Едната наричат царство, другата - аристокрация, и третата -
демокрация.3 Струва ми се, че имам всички основания да ги запитам: защо ни представят тези
форми като единствени и още повече - като най-добрите. Струва ми се, че и в двата случая грешат.
Явно е, че за най-добра държавна уредба трябва да се смята оная, която е съставена от всички
споменати особености. Ние имаме доказателство за това не само на думи, но и от действителен
опит, след като Ликург пръв състави по такъв начин държавната уредба на Спарта. Нито пък трябва
да сочим като единствени само тях. Та нали вече сме наблюдавали монархически и тиранически
управления, които твърде много се различават от царството, макар и да имат известна прилика с
него, поради което всички монарси, доколкото е във възможностите им, лъжливо си приписват
царската титла. Съществували са също така и немалко олигархични управления, които, макар и да
са смятани за подобни на аристокрацията, се различават от нея, така да се каже, във възможно
най-голяма степен. Същото може да се каже и за демокрацията. Че говоря истината е ясно от следното.
4. Не можем тутакси да наречем „царство” всяка монархия, а само онази, която доброволно е
приета от поданиците и която е упражнявана с разум, а не чрез страх и насилие. Нито пък можем
всяка олигархия да наричаме „аристокрация”, а само оная, при която управлението е в ръцете на
избрана част от най-справедливите и благоразумни хора.4 По подобен начин не можем да мислим за
демокрация там, където на цялата тълпа е позволено да прави всичко, което си пожелае. Само там,
където е традиционно и обичайно да се почитат боговете, да се храни уважение към предците, да се
изпитва свян към по-старите, да се зачитат законите, тези управления, където надделява мнението
на мнозинството, трябва да се наричат „демокрация”. Поради това трябва да се казва, че
съществуват шест вида политическо управление, споменатите три, които са на устата на всеки, и
три, които са естествено свързани с тях, имам предвид монархията, олигархията и охлокрацията.
Първа, без подготовка и по естествен път, възниква монархията. След нея следва и от нея се ражда,
посредством уреждане и изправяне на нейните недостатъци, царството. След нейната (на
монархията - б. пр.) промяна към свързаната с нея лоша форма - т.е. тиранията, веднага с
премахването на двете се ражда аристокрацията. По естествен път тя се изражда в олигархия и след
като народът в своя гняв премахне беззаконието на своите управници, възниква демокрацията.5 И с
времето невъз-държаността и пренебрегването на законите в тази форма на управление на свой ред
води до охлокрация. Истинността на моите думи ще стане по-ясна за всеки, ако се обърне
подобаващо внимание на началата, възникванията и промените, характерни за всеки един от тези
случаи. Само този, който е разбрал естествения път, по който възниква всяка от тях, само той би
могъл да разбере кога, как и къде възходът, процъфтяването, промяната и краят им биха могли да
се случат отново. Разбрах, че този метод на описание е най-подходящ за римската държава, тъй
като от самото начало нейното образуване и възход са се дължали на естествени причини.
5. Вероятно тази теория за естественото променяне на политическите уредби от една в друга е
най-добре разработена у Платон и някои други философи. Но понеже е представена с разнообразни
аргументи и многословно, тя е понятна само за малцина. Затова ще се опитам да я предам в степен,
в която смятам, че ще бъде пригодима към фактическата история и към общото умствено равнище.
И ако се сметне, че съм изоставил някоя подробност в този общ преглед, то подробното
разглеждане, което ще последва, ще предостави достатъчна компенсация за това, което сега ще
пропусна.
Какви прочие са началата, за които говоря и от кой момент твърдя, че възниква
държавността? От момента, когато поради наводнения, глад, неплодородие или други подобни
причини човешкият род е сполетян от гибел - неща, за които знаем от традицията, че вече са се
случвали и които разумът допуска, че и в бъдеще ще се случват често, след като същевременно се
разрушат и всякакви умения и изкуства. Когато от оцелелите като от семена с времето населението
се увеличи, тогава именно, както при останалите животни, и хората се събират вкупом - нещо
естествено - поради природната си немощ, и образуват стадо. По необходимост започва да ги води и
управлява този, който се отличава с физическа сила и душевна смелост - явление, което
наблюдаваме и при неразумните животни и което трябва да смятаме за най-истинско дело на
природата. При животните, имам предвид биковете, глиганите, петлите и други подобни,
забелязваме, че по всеобщо съгласие водят най-силните. Вероятно в началото и хората живеят по
този начин, струпвайки се в стада като животните и подчинявайки се на най силните и способните.
В този случай единствено силата на водача е предел на тази власт, а името и е монархия.
Но когато с времето в такива човешки струпвания се зароди общественото чувство и
общественият обичай, тогава възниква представата за добро, за справедливо и за техните
противоположности.
6. Начинът, по който възникват и се зараждат тези представи, е следният. Хората, по силата на
естествения нагон, се стремят към полови сношения, от което се раждат деца. Когато някой от
отгледаните, като отрасне, не проявява благодарност и не защищава тези, които са го отгледали, а
напротив - започне да говори лошо или да постъпва зле с тях, ясно е, че ще предизвика
неодобрението и негодуванието на тия, които са близки на родителите му и са били свидетели на
грижите и мъките им по децата, за тяхното отглеждане и отхранване. Човешкият род се отличава от
останалите животни по това, че само той разполага с ум и способност за преценка. Ето защо
очевидно е невъзможно такава разлика в поведението да не бъде забелязана от хората, както при
животните. Хората ще забележат станалото и няма да одобрят такова поведение, предвиждайки
какво ги очаква и преценявайки, че същото може да сполети всеки от тях. Или пък ако някой в
момент на опасност се е радвал на грижа и подкрепа от страна на друг и не отдаде благодарност към
своя спасител, но дори започне да го ощетява, очевидно естествено е свидетелите да изпитат към
него неприязън и негодувание, като споделят неприязънта на своя ощетен съсед и като се поставят в
неговото положение. От такива ситуации у всеки възниква известно мнение за смисъла и теорията
на дълга - което е същността на правото. По същия начин, когато човек се възправи в защита на
своите приятели, издържайки напора на най-страшни зверове, естествено е той да получи знаци на
благодарност и почит от страна на хората, докато този, който постъпва по противоположния начин -
да си навлече порицание и неприязън. От това сред народа наново възниква едно понятие и теория
за срамното и благородното, за разликата помежду им и благородството става обект на възхита и
подражание, защото е полезно, докато другото започва да се отбягва. И щом водещата личност,
този, който разполага с върховната власт, непрекъснато подкрепя тези възгледи, в съгласие с
мнението на мнозинството и неговите поданици решат, че той въздава всекиму според заслуженото,
оттогава нататък те вече му се подчиняват не от страх от насилие, а по-скоро защото го зачитат с
преценката си. Затова те се обединяват и го подкрепят, дори и ако е на преклонна възраст, като
единодушно го защищават и воюват с тия, които устройват заговори за отхвърляне на неговата
власт. По такъв един начин несъзнателно монархът се превръща в цар, когато след гнева и силата
вземе връх разумът.
7. Така у хората по естествен път възникват понятията за благородно и справедливо и за
техните противоположности, така възниква и се заражда истинското царство. Защото народът
започва да поддържа не само тяхната власт, но и на техните потомци, убедени, че тия, които са
родени и отгледани от тях, ще се ръководят от възгледи, сходни на техните. И когато не са доволни
от техните наследници, избират вече своите архонти и царе не според тяхната телесна и душевна
сила, но според това, в каква степен се отличават със своя разум и способност за преценка - след
като вече от самите факти са придобили опит за разликата между тази група качества и
противоположните им. В стари времена избраните веднъж царе са запазвали своята власт до
преклонна възраст, като укрепвали отлични за отбрана местности, строели стени и прибавяли нови
земи към владенията си, първото - заради сигурността на своите поданици, а второто - за да им
осигурят изобилие от блага. Докато преследвали такива цели, те били далече от всякакво злословие
и завист, тъй като не се отличавали много нито в облеклото, нито в яденето и пиенето, но начинът
им на живот бил подобен на останалите хора, без изобщо да се отделят от народа. Но когато
започнали да получават властта по наследство и потекло, тяхната сигурност била вече
предварително осигурена, осигурени им били и хранителни провизии повече от необходимото.
Тогава, поддавайки се на своите страсти поради излишеството, започнали да смятат, че вождовете
трябва да се отличават от своите поданици по облекло, че обслужването и приготовленията за
хранене трябва да бъдат пищни и пъстри и че не трябва да им се отказва да удовлетворяват
любовните си страсти, колкото и непозволителни да са те. Когато тези неща започнат да
предизвикват завист и порицание, а от друга страна - да подклаждат омраза и злобен гняв - тогава от
царството се ражда тирания. Тогава се пораждат и първите стъпки за нейното премахване и се
устройват заговори срещу вождовете. Тези заговори се правят не от долни хора, а от най-
благородните и с величав дух, и от най-безстрашните, тъй като подобни хора в най-малка степен
могат да търпят надменността на владетеля.
8. Народът, когато си намери водачи се обединява с тях срещу вождовете, заради споменатите
причини. Формата на царско или монархическо управление бива изкоренена из основи, при което
тутакси възниква и се ражда аристократическото управление. Защото народът, сякаш воден от
чувство за дълг да окаже благодарност към тия, които са премахнали монарсите, ги превръща в свои
водачи и поверява съдбата си в техни ръце. Изпървом те приемат драговолно длъжността и не
смятат нищо за по-важно от общото благо. Ръководят и личните, и обществените дела на народа с
усърдие и грижовност. Но пак, когато децата получат в наследство от своите родители това
превъзходство в общественото положение, без да са изпитали беди, без да имат изобщо никакъв
опит по отношение на гражданското равенство и свободата на словото, отгледани още от раждането
си сред авторитета и високото положение на своите бащи, то те се отдават - някои на забогатяване и
незаконна алчност, други - на пиянства и съпътстващите ги гастрономични излишества, трети - на
насилия над жени и отвличане на момчета. С това те подменят аристокрацията с олигархия и бързо
предизвикват сред народа същите чувства, за които споменах по-горе. Затова в края на краищата ги
сполетява същата катастрофа, каквато и тираните.
9. Защото щом някой забележи завистта и омразата срещу тях, появила се сред народа и след
това се осмели да говори или да действа срещу държавните водачи, той има в лицето на целия народ
готов съюзник. В следствие на това, след като първенците бъдат избити или прогонени, народът не
смее да си избере цар, все още уплашен от беззаконието на предишните. Не се осмелява и да повери
обществените дела в ръцете на по-голяма група, имайки пред очите си доскорошната грешка. И
единствената ненакърнена надежда, която остава на хората, е да разчитат на самите себе си и те
превръщат държавното управление от олигархия в демокрация, като взимат в ръцете си грижата и
верността към обществените дела. И докато още са живи някои от тези, които са изпитали
жестокостта на олигархичното управление, доволни от сегашната уредба, правят всичко за
утвърждаване на равенството и свободата на словото. Но когато се народят млади хора и
демокрацията се предаде от деца на деца, привикнали на равенство и свобода на слово, те престават
да ги ценят и започват да се стремят към по-големи права от тези на мнозинството; в този порок
изпадат най-вече тия, които имат в излишък. Прочие, когато бъдат обзети от властолюбие и не са в
състояние да придобият власт чрез личните си добродетели, те затриват имотите си, разглезвайки и
разваляйки народа по всевъзможни начини. В своята глупава алчност за власт те подклаждат сред
тълпите стръв към подаръци и навика да ги получават. Тогава основите на демокрацията рухват и тя
се променя в управление, основно на силата и насилието.9 Защото, щом тълпата е свикнала да се
храни от чуждото и да разчита на богатството на съседа, когато се сдобият с амбициозен и дързък
водач, но лишен от почестите на властта поради бедност, те установяват власт на хейрокрацията
(власт на насилието - б. пр.). Сбралата се тълпа започва кланета, прогонва, плячкосва, докато
озверяла отново не си намери своя господар и монарх.
Такъв е кръговратът на политическите системи, ходът на който е предначертан от природата
и в който ход те се менят, заменят една с друга, докато накрая се връщат до състоянието, в което
кръговратът е започнал.
|
|
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram