Автор: nyamago
Дата: 29-12-18 14:55
Две крайности, между които няма рязка граница, а безброй междинни случаи:
Едната крайност - пълна спонтанност, снима се каквото е привлякло вниманието, така както е, без подготовки и нагласявания. Почти моя случай, но и аз не съм 'чист' откривател. Защото - ако мръднеш с 'крачния зум' за по-добра композиция или изчакаш да се махне грозният камион от уличната сцена - намесваш се в намерената реалност и става 'създадена' снимка?
В другата крайност почваме с писан сценарий и снимачен план, с графична 'карта' на сцената (на хартия или таблет), позиции на действащи лица и предмети/декори, на осветителни тела и пр. Следват репетиции 'на сухо', пробни снимки, генерални репетиции и крайна снимка (с последващи обработки, също планирани). Но ако в този процес се случи нещо непредвидено (живи хора участват. все пак) и възникне интересен момент, различен и хубав или просто интересен - ще го подминем ли, защото 'не е по план'? Запечатваме и него и имаме 'намерена' снимка, често заровена в BTS колекция, която никой няма да види, но понякога изложена на показ и нерядко - по-успешна от замислената...
Има място и за двата вида и за всичко помежду тях. За всеки фотограф (и дори за всяка отделна снимка) има подходяща комбинация от тези елементи. Важното е да снимаме!
|
|