Автор: Pileshtar
Дата: 12-11-14 15:39
Привет,
от известно време ме вълнува темата за лимитирането на фотографии като произведения на изкуството. Би ми било интересно да прочета какво мислят по тази тема авторите, които продават или имат намерение да продават фотографиите си като прозиведения на изкуството.
Някак цялата концепция за лимитиран тираж, ми се струва логична само в случая, когато тиража достигне своя лимит и негатива или съответно файла бъде унищожен. И когато тиражът наистина е лимитиран - например 10, 12 принта. Защото лимитиран тираж от 200 принта ми се струва малко "мижи да те лажем". Но...доколко е оправдано това? Аз не бих имала куража да си унищожа един добър негатив, който след време най-малкото би бил един емоционален спомен за внуците ми:)
Освен това идеята да обречеш едно произведение да попадне само в n-брой ръце и по никакъв начин да не бъде възпроизведено повече ми е някак несмислена. Мисля, че всеки автор би предпочел колкото може повече хора да се порадват на творбата му.
И как ще докаже един автор, че е унищожил негатива и най-вече файла, освен с честната си дума?
Ясно е, че колкотото по-малък е тиража, толкова стойността на копието е по-висока. Освен това купувач, който е дал една шапка пари за дадено произведение, ще предпочете да има някакви гаранции, че после няма да го види в сектора за плакати в Икеа.
Доколкото знам идеята за лимитирани тиражи идва от литографията и офорта, където плочата или камъка постепенно се износват при процеса на възпроизвеждане. Поради това след определен брой копия, плочата се унищожава. Във фотографията такъв проблем няма. Чела съм, че много от големите автори, като Ансел Адамс, Едуард Уестън, Алфрд Щиглитц и др. не са лимитирали тиражите си, отпечатвали са на поискване, като само са подписвали и номерирали поредността на произведението. Например известната сред колекционерите фотография "Moonrise, Hernandez, New Mexico" на Ансел Адамс е отпечатвана над 1300 пъти лично от него:)
Та ще ми е интересно какво мислите по темата?:)
|
|