Автор: jino
Дата: 30-06-14 20:11
Мъглите се вдигат
Новият ни дом е в планината до най-високия от петте манастира в града. От прозореца си чувам гонга на монасите.
Пет часа сутринта е. Явно е време за сутрешна молитва. Свивам се под трите вълнени одеяла и пак заспивам. Дъждът продължава да вали, вече осми ден: „Кап – кап, кап – кап. Капчиците пеят, сбират се, лудеят…“ Заспивам. Монасите припяват мантри. Гонгът ехти.
Около шест пак се събуждам. Срещу манастира е казармата. Войниците са строени на плаца. Завивам се през глава. Пак заспивам.
Вече е осем часа – събуждам се. Цялата стая сияе в чудна светлина. Отново съм до прозореца. Калдъръмената улица край манастира проблясва на… СЛЪНЦЕТО. Мъглите се вдигат и зървам Планината. Приказни иглолистни дървета, окъпани в свежест и светлина. Пред портата на манастира възрастна жена, облечена в тибетска носия и с прекрасни черни плитки, в които е вплела тюркоази и корали, говори по телефона си. Няколко хлапета притичват и изчезват шумно зад ъгъла. Манастирът е утихнал, а аз съм леко замаяна. Мисля, че е от… ЩАСТИЕ. Няма и помен от снощния мрак в душата ми. Трябвало да дойда до тук, за да посрещна Слънцето!
Добро утро, Тибет! Дълго те мечтах.
Публикацията е редактирана (30-06-14 20:12)
|
|
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram