PHOTO FORUM /PHOTOGRAPHY/ALBUM/BAZAR

Authors and albums

Contests

Awekening - contest

Category

Рекламирайте тук Затвори

Реклама в секции форуми и базар

Под формата на платени обяви можете да рекламирате ваши продукти, услуги или други комерсиални дейности. Обявата може да бъде публикувана избирателно във форум по ваше желание или във всички форуми на сайта.

За стандартната ценова листа и условия изпратете
запитване до webmaster@photo-forum.net.

Платени обяви

Как да рекламирам?

Нова тема

Всички теми

Към тема

Теми - forum: Клубен живот

първа

1 2 3 всички

напред

последна

РЕЦЕПТА ЗА ЖЕНА

Автор: Lalinda
Дата: 20-06-08 10:50

РЕЦЕПТА ЗА ЖЕНА
Винисиуш де Мораиш

Много грозните да ме простят,
Но красотата е съществена. Необходимо е
Във всичко да има нещичко от цвете,
Нещичко от танц, нещичко от висша кройка
Във всичкото това (или пък
Жената да се обобществи елегантно в синьо,
Както е в Китайската република).
Не са възможни средни положения. Трябва
Всичкото това да е красиво. Трябва изведнъж
На човек да му се стори, че вижда чапла, кацнала едва,
И едно лице понякога да придобива оня цвят,
Който се улавя само в третата минута на зората.
Трябва всичкото това да бъде, без да бъде,
да се отразява и пониква
В погледите на мъжете. Трябва, абсолютно е
необходимо
Всичкото това да бъде неочаквано, красиво.
Едни затворени клепачи
Трябва да напомнят стихотворение от Елюар
и в едни ръце
Човек да милва нещо и отвъд плътта – да ги докосва,
Сякаш че са кехлибарен подиробед. О, нека да ви кажа –
Тъй необходимо е жената, подобно венчелистче,
Трепкащо пред птица,
Да е красива или поне с лице, напомнящо за храм,
И да бъде лека като късче облак – но да бъде облак
С очи и задник. Задникът е много важен.
Очите, дума да не става,
нека гледат с някаква невинна злобност.
Една уста прохладна (никога обаче влажна) и подвижна,
жива,
Също тъй е повече и от желана.
Краката трябва да са слаби: нека костите разцъфват,
Особено капачката, преметне ли се крак връз крак,
Основата им – да е в прегръдката на талия подвижна.
Най-тежък е въпросът с ключиците –
една жена без апетитни ключици
Е като река без мостове. Немислима е без загатването
На коремче, а непосредствено над него
жената нека се издига
Като потир и гърдите й да бъдат в стил
По-скоро гръко-римски, отколкото готически или бароков,
И да осветяват тъмнината с мощност
не по-малка от пет свещи. И е абсолютно нужно черепът, гръбнакът
Едва-едва да се съзират... и да съществува
едно голямо гръбно земевладение.
Членовете да завършват като стожери, но да имат
Известна мускулна обемност
И да бъдат гладки, гладки като лист от цвете,
и да са
Покрити с мъх най-нежен,
свръхчувствителен към ласките в обратната посока.
За препоръчване – под мишницата една морава сладка
Със собствено благоухание, едва доловимо
(почти без никакви аптекарски изделия).
Без съмнение за предпочитане е дълга шия,
та понякога да ни се струва,
Че главата няма нищо общо с тялото,
а жената да не ни напомня
Цвете някакво без тайнственост.
Нозете и ръцете трябва да са издържани в строга готика.
Кожата да бъде свежа, по ръцете, по гърба, лицето,
Но вътрешности, гънки да са със температура
Никога по-ниска от тридесет и седем градуса,
способни да ни причиняват
Изгаряния първа степен. Очите, за предпочитане, да са
Големи и с въртене поне тъй бавно като на земята
И да кацат винаги отвъд зида видим на страстта.
Жената, поначало, нека е висока
Или пък, щом е ниска,
Нека притежава умствената висота на върховете.
О, нека винаги жената оставя впечатление, че ако
Затворим дори за миг очи, отворим ли ги пак,
тя вече няма да е там
Със своята усмивка и интриги. Нека тя изниква –
не да идва;
Тръгне ли си – да не си отива;
И нека притежава някаква способност
отведнъж да онемява и ни кара
Да пием жлъчката на нашите съмнения. О, главното е
Тя никога да не изгубва, в какъвто и да бъде свят,
При никакви условия
безкрайната променливост на птица
И помилвана в самата своя същност
Да се превръща във овалност,
без да губи изяществото си на птица;
И винаги от нея да избликва невъзможното ухание;
И винаги от нея да избликва опияняващият мед;
И винаги да пее песента нечута на своето горене;
И винаги да си остава вечна танцувачка на най-ефирното;
И в своето неоценимо съвършенство тя да представлява
Най-красивото и съвършено нещо
в цялото необозримо сътворение.

Vinicius de Moraes, Receita de Mulher

P.-S.: Ще добавя впоследствие и името на преводача на стиховете на български (трябва да погледна в книжката у нас).

Тъй като напоследък много се говори и пише за жени, облечени или разсъблечени, мрънкащи или не, на първа страница или на последна (тоест портални или зонални), реших, на своя глава, че няма как да не споменем или подминем и тази рецепта.

За Coincidentia и ценителите на съвършенството.