Автор: Mobby_Dick
Дата: 10-12-07 17:30
Влизам на капълъчарши, снимах , понапазарувах....обикалям.
Дърпат ме всевъзможни търговци, разстилат килим върху килим преди да съм им казал, да не се хабят, няма такова да купувам....но не си пестят труда. Разпитват, усмихват се, изкопчат какво....и ме водят ако го нямат при друг.
Така влизам в магазин за кожени дрехи.
Собственикът....ми говори на български. Прегръща ме, смята се за мой брат, сънародник! Питам го какъв е и откъде е. Казва , че е от един македонски град. Протича разговор за Македония (да го пробвам), по-компетентен е от мен, и говори свободно. Черпи ме кафе. помощникът му след внимателно разпитване какво да е кафето излита да то намери. Говорим си със собственика благо, и все така благо му казвам, че ако си прави тия усилия защото си мисли, че нещо ще купя - лъже се. Той се смее и ми казва - ще, ще...ще купиш от мене.
- Виж драги, какви са ти цените. Не ставай смешен. Онзи ден бях на изложение в кожарска турска фабрика и имах възможност да купя по много по-тънки цени.
- Не гледай цените, усмихва ми се той (докато продава на две германки якета и шлифери точно на тия цени).
- Знам, знам, че кожата при вас е специална, след еди-ква си обработка и цените са такива и си заслужава (400-700 евро)....но аз нямам намерение да купувам.
- Колко искаш да дадеш тогава?
- Хъм, у нас има хубави якета и по 100 евро.
- Знам. От 100 ли искаш...или под 100 ?
- Дай да видим?
Изкара ми неизложени якета като тукашните, и цените бяха до 100 евро. Каза ми.
- Брат. И това ли искаш да купиш? Я го сравни с това? (едно леко палто, от валцована кожа, по-дълго....и съвсем леко и фино).
- 500 евро? Пак се връщаме на приказката, че си струва....но нямаш шанс да ми го продадеш.
През това време идва помощникът с кафето. Масата се мести според дето съм аз....а не дето стой обикновено. пия си кафето. Той продава още 1-2 на европейци. Пия си кафето, лафиме си....тръгвам.
- Дай 200 евро приятел - ми вика тои.
Давам му. Дава ми якето. Обличам го пак. Иска да изчакам, да му скъси ръкавите. Бързам, и отказвам. Тръгвам. Настига ме на входа и ми дава 10 Евро.
- В София ще отидеш там и там, и ще ти ги скъсят. А ето ти и тези визитки. Дай ги на твоите колеги да доидат на към мен.
Така и направих. Взеха ми точно 20 лв.в София.
Аз на това му викам търговец.
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram