Автор: ddimo
Дата: 09-12-07 08:10
>>
Моят билет за никъде беше подарък от дядо ми.
Дядо ми. Невероятен и ужасен човек. Мисля. че точно бях навършил единадесет години, когато ми го връчи.
Една сутрин през лятото вървяхме из Сантиаго. Старецът вече ме беше почерпил с шест газирани и с още толкоз сладоледа и аз знаех - с надут до пръсване корем - че чакаше да дам знак, че ми се пикае. И сигурно наистина се притесни за бъбреците ми, защото ме попита:
- Какво? Не ти ли се пикае? По дяволите, чедо. След всичко, което изпи...
Нормалният ми отговор, както обикновено, би трябвало да бъде положителен и да прозвучи драматично, изречен със силно стиснати крака. Тогава той щеше да захвърли фаса на долнопробната пура, който все висеше на устните му, да въздъхне и да възкликне възможно най-назидателно:
- Потрай, чедо. Потрай и чакай да стигнем до подходящата църква.
Но тази сутрин аз крачех, решен по-скоро да се подмокря, отколкото да понеса за кой ли път ругатните на някой свещеник. Тая щуротия, дето ме тъпчеше със сладолед и газирано и после ме караше да пикая пред портите на църквите, я повтаряхме от деня, в който проходих и старецът започна да ме взема със себе си на разходка - като невръстен съучастник в белите му на пенсиониран анархист.
........
- И тъй, чедо. Трябва да прочетеш сам тази книга, но преди да ти я дам, искам да ми обещаеш две неща.
- Както кажеш, тате.
- Тази книга е покана за едно дълго пътуване. Обещай ми, че ще тръгнеш.
- Обещавам. Но закъде ще пътувам, тате?
- Може и за никъде, но повярвай, струва си.
- А второто обещание?
- Че един ден ще отидеш в Матрос.
- Матрос ли? Къде е това?
- Тук - рече той и се потупа с длан по гърдите.
<<
Луис Сепулведа
"Патагония Експрес"
|
|
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram