Автор: Ivodam
Дата: 18-01-13 11:17
Сливен!
Дамян Дамянов!!
Цял омотан в кълбото ти грамадно,
от дъх и плът, земя и небосвод,
сам във въртенето му безпощадно,
със дъх последен вкопчен, да не падна,
без дъх шептя:
“Обичам те, Живот!”
С какъвто щеш товар гърба ми смазвай,
и на какъвто щеш зъл ешафод
обезглавявай ме и ме наказвай,
скови ми кръст от всички зли омрази,
ще чуеш пак:
“Обичам те, Живот!”
Обичам те! Защото те изстрадах.
Защото пеш под твоя палещ свод
вървях и стигнах дъното на ада.
И пак се върнах, за да ти се радвам.
И да се влюбя пак във теб, Живот!
Обичам те – всеблаг и всестрахотен!
Обичам те, защото си един!
Защото и да имах сто живота,
пак теб си бих избрал – с цял свят самотен
и без света – не сам, но с теб.
Амин!
Публикацията е редактирана (18-01-13 11:18)
|
|