Автор: dametoo
Дата: 05-07-12 15:17
Ще започна с молба към всички, които ще се включат в тази тема, да пишат конкретно по темата, без странични теми, лични нападки и най вече приличен тон.
Темата е за моите впечатления спрямо природозащитната дейност в България, и конкретно на територията на Природен парк Русенски лом (ППРЛ). Често съм споделял пред близки и приятели, че природозащита в България, няма или малка част от нещата, които се правят са от съществено значение и полезни за природата и нейните обитатели. По принцип, колкото повече ние хората се месим съзнателно или несъзнателно в делата на майката природа и нейните обитатели, толкова по лошо става за тях и за нас.
Участвал съм за кратко като доброволец към Зелени балкани и ППРЛ, а от септември 2009 г. попаднах в дружеството за защита на птиците, като от тогава досега съм участвал в различни техни мероприятия като доброволец, но от пролетта на 2010 г., досега участвам активно към проект за опазването на Neophron percnopterus /Египетски лешояд (ЕЛ)/ на територията на ППРЛ. Връщайки се на точката за наблюдения тази година, бях неприятно изненадан разбирайки и виждайки поставеният от ППРЛ, слънчев панел над дупката и захранваните от него две камери за наблюдение вътре в дупката. Ден – два, след като започнах да наблюдавам двойката пристигна. Първите дни след пристигането на двойката, всичко протичаше нормално както и предните две години с тази разлика, че птиците не кацаха в традиционният си дом. Опитаха на няколко пъти да кацнат вътре, но на самият вход на дупката обръщаха. След още няколко дни, предположенията за вероятна смяна на дупката с нова се сбъднаха. Само като любопитен факт ще отбележа, че традиционната дупка, в която живяха двойката ЕЛ, и отгледаха своите малки предходните две години, е най голямата в България. Новият дом на двойката, се намираше близо до старият, но за лош късмет се оказа, че не може да се наблюдава от моята точка, и въобще от тази страна на реката, където е точката. След като намериха нов дом двойката започна неговото обзавеждане с овча вълна, като преди да кацне в него женсият лешояд направи опити да кацне в старият им дом с гнездовият материал. Както и предните опити на самият вход обръщаше рязко и след това кацаше в новото жилище. Наблюдавах на два пъти такива опити в два последователни дена. От началото на наблюденията до прекратяването им не видях нито една от птиците да каца в дупката. Въпреки породените трудности, двойката легна да мъти и в началото всичко вървеше добре. За трета поредна година мъжкият лешояд изчезна, и този път може би завинаги. Дано да греша по отношение на мъжката птица и догодина двете да се върнат отново. Липсата на мъжкият лешояд си каза думата и в резултат на това женският се скита над поломието, връщайки се периодично в гнездовия район, а в новият им дом, стояха останките от единственото им яйце счупено на три парчета. Вероятно някоя вранова птица, е видяла сметката на яйцето. Така тази двойка се разпадна. Към днешна дата на територията на ППРЛ има две дупки на ЕЛ с поставени видеокамери за наблюдение ... и двете празни и необитаеми. Остана само спомена за някогашният процъфтяващ живот в тях ... без човешка намеса. Като заключение ще добавя, че от наблюденията си през последните няколко години и комуникацията с местни хора, животът на дивите животни е изпълнен с много драма и трудности, също като при нас хората, но с тази разлика, че трудностите при дивите животни са породени най вече от нас хората.
|
|