Автор: Lalinda
Дата: 20-04-11 21:24
Наложи ми се, след работа, все пак да мина оттам - нали пътувам все с автобус 84...
Та, имаше задръстване, но на мен не ми пука от такива работи, а просто използвах случая да наблюдавам, както обикновено, хората...
Най-нетърпеливите мълчаливо напуснаха автобуса още преди да е доближил Колелото, или т. нар. пл. Авиация или Авиатор, та вътре останахме само няколко души, между които и две дами, току-що кацнали отнякъде... Дамите бяха от провинцията, което се разбираше не само по това, че кълняха на висок глас, по неособено опрятните им фигури, облечени в черни тениски и разкриващи нелицеприятни коремчета, както и да е, но и по диалекта...
По едно време, не че ми писна, но ми стана любопитно да ги бъзна малко (понеже твърдяха, че такива неща се случвали само в България), като ги помолих най-учтиво да замълчат за малко, тъй като от половин час слушаме само тях. Едната веднага ми каза, че у нас имало свобода на словото и ако не й харесвало, да сляза от автобуса. Казах й, че автобусът не е място да упражняват правото си на свобода на словото и да проявят поне малко РАЗБИРАНЕ към проблема. Те отново ми се сопнаха и казаха, че нямало да си затворят устата.
Тогава им казах да си отидат на село и да си упражняват свободата на словото там, тъй като в автобуса дори не е позволено да използват мобилен телефон.
После ги попитах дали им става по-добре, когато кълнат някого, а една друга се намеси и каза, че било така, защото били нервни, ама защо регулировчикът пускал другите, а не пускал тъкмо нас и си говорел по телефона. Имаше полиция, която пускаше ту един поток, ту друг, ама на дамите им се искаше ние - разбирай те - да минат първи. Тогава им казах, че вероятно полицаят също е изнервен, а те казаха, че не бил, защото не правел нищо по цял ден.
А вие какво правите по цял ден, та сте така изнервени, казах им? Нали идвате от чужбина?
Казаха ми да си отивам на село.
Само че аз им казах, че не съм от село, не ми ли личи, и по говора, и по външния вид, и по това, че ПРОЯВЯВАМ РАЗБИРАНЕ КЪМ ПРОБЛЕМИТЕ НА СТОЛИЦАТА, и те (нали съм с очила, пък те не са, и съм стройна, пък те дебели) взеха, та млъкнаха...
Брей, това... гостите на столицата много нервни, бре!
Освен това лъжеха роднините си по телефона, че били 45 минути в задръстването, докато минахме за 15...
И на страдащи ще ми се правят...
Така де, на връщане се качих на автобус № 76, понеже дойде пръв, пък той минава над колелото, та нямах сгода да се бъзикам с други нервни...
Впрочем, ситуацията изобщо не бе нервна - грееше си кротко слънчице, всички бяха седнали и биха могли, като мен и спътника ми (младеж, който четеше каталог за великденски пътувания из разни страни) да се любуват на късния следобед...
Но не би. Пуфтяха съвсем по селски и изобщо... мда.
Не сакат на тях да им е добре, а на другите да им е зле...
|
|