Автор: elrisha
Дата: 01-11-10 13:48
Ето и една моя случка - била съм някъде към невръстните 5-6 годинки.Действието се развива нейде из БГ Черноморие,огромен ресторант,пълен с народ до капаците.Тогава нашите се движеха с една голяма компания приятели,ходехме на палатки..за жалост аз бях единствено дете в групата.Та..както казах ресторантът пълен и единствената свободна маса беше в закритата част. Настаняват се големите,поръчват,лафят си,смеят се,а на мен ми е скуууучноооо.Тръгвам да се разхождам и излизам на вън,където е разположена една сцена,дансинг и много маси. Правя си тегелчета и търся други скучаещи дечурлига. Естествено ги откривам при оркестърчетоНали се сещате каква беше музичката Около сцената имаше тънка метална оградка с разни орнаменти и какво да видя - едно момче(малко по-голямо от мен) седнало на въпросната оградка.И нещо в мен започна да напира.."как така той ще седи на оградката,а аз не?!..яяя да му покажа.." Качвам се внимателно и аз и го поглеждам победоносно И ми хрумва да му покажа,че съм по-печена от него като си махам ръцете от перилото. В този момент паянтовата оградка поддава и аз се мятам като чувал с картофи в краката на китариста.Музиката затихва..музикантите скачат да ме спасяват, а аз от срам не усещам дори болка. Вдига ме китариста на ръце..пита ме как се казвам,а аз - синьо-зелена от срам. Настъпва лека паника и в този миг чувам по микрофона " Чие е това дете?Моля родителите да се обадят!" Тук вече съм преминала в чисто бяло,защото хората наоколо много се изплашиха. Нашите по едно време се усещат,че става някаква дандания на вън,поглеждат и ме виждат да вися като умряла в ръцете на китаристчето.Майка ми изхвърчава като тапа.." Деси! Деси!Какво ти е ,маме?!Деси,кажи нещо!" Як ужас!...
Трябва да ви кажа,че след това не мръднах от стола цяла вечер.Бях като препарирана направо! И след доста години не исках да влизаме в този ресторант,умирайки от срам..нищо,че майка ми ме убеждаваше как отдавна са сменили персонала и никой не ме помни...
|
|