Автор: ege
Дата: 20-11-09 21:30
Година по-късно, през 1961 г., Георги Найденов създава първото задгранично дружество с българско участие, като регистрира във Вадуц, Лихтенщайн, фирмата "Имекстраком" с основен капитал 10 000 швейцарски франка. Така е поставено началото на империята на задграничните фирми, регистрирани на Запад и в страни от Третия свят, за да служат за прикриване на операции на Държавна сигурност. Създадени под предлог, че са необходими за завладяването на нови пазари, те ще се превърнат след разпадането на комунизма в един от каналите за източване на национални капитали.
--------------------------------------
Оказва се, че до края на 1969 г.
общият брой на задграничните фирми надхвърля 80
и изпреварва значително по този показател другите страни в социалистическия лагер, дори и СССР
-----------------------------------------
Няколко задгранични фирми на ДС обаче никога не влизат в отчетите на МВТ пред правителството. Тяхната дейност е дълбоко засекретена, защото се занимават с контрабанда.
"Ако по принцип ЦК на БКП даде генерално разрешение за вършене на контрабандна търговия, да се поиска тази дейност да се извършва само от една търговска централа." Цитатът е от строго секретна справка на Второ управление на Комитета за държавна сигурност, отнасяща се до "Контрабандната търговия, вършена от ДСП "Тексим", ДСП "Булет" и някои други търговски централи". Годината е 1966-а.Съдържанието на този документ помага да се открие и проследи началото на държавната политика на БКП за използването на контрабандата, официално обявена като незаконна дейност, за нейните цели. Тази политика не само нарушава международните норми, но ражда черни каси с парите на данъкоплатците, създава и отглежда престъпност, злоупотребява със специалните служби, за да контролира бизнес за милиарди долари.
-----------------------------------------
След падането на комунизма ИНКО стана обект на интензивно източване, като голяма част от "виенските търговци" напускат разузнаването, но не и фирмите, създадени по държавна поръчка. Други от служителите й продължават бизнеса в сферата на безмитната търговия , трети се превръщат в бизнесмени и банкери. През 1990 г. в ПГУ започва друга секретна операция - унищожаване на компрометиращите разузнаването архиви. Разработките на НТР се прочистват именно от материалите, съдържащи данни за валутата, която е налята в дейността на разузнаването. Източените през Първо главно управление капитали се превръщат в табу за всяко политическо мнозинство и президент. Това обяснява и могъщата съпротива срещу отварянето на архива на разузнаването, който и до ден днешен е засекретен под циничната формула за "националните интереси".
--------------------------------------------
Човекът, който отговаря за дейността на задграничните фирми, е Андрей Луканов, дългогодишен зам.-министър на външната търговия още през 70-те години, а впоследствие и министър на външноикономическите връзки и вицепремиер. Най-често негови подписи стоят върху разрешенията за наливане на милиони долари през 80-те години в отдавна доказали своята неефективност и на практика фалирали задгранични дружества, опитващи се да пласират нискокачествената продукция на "Балканкар". Така например през 1981 г. с поверително решение е закрита фирмата "Булет" в Япония, в която Огнян Дойнов започва своята кариера като млад специалист, а в мемоарите си описва как е съдействал тя да стане печеливша. Според фактите от документите обаче Министерският съвет я закрива, защото наливаните в нея средства през годините са довели до натрупване на загуби в размер на 3.4 млн. долара. За поддържане на дружеството "Сибикар Карели Елеватори" в Италия са вложени 1.3 млн. долара, отпуснати от БВТБ и Министерството на търговията. И това е само малка част от цената на поддържания и до днес мит, че по времето на социализма България е била водеща страна в производството на мотокари.
-------------------------------------------
За каква глобална сума от печалбите обаче става въпрос разкрива едно писмо на Националната служба за защита на конституцията от 1991 г. (наследила тогава Второ главно управление на ДС), днешната Национална служба "Сигурност", до Главна прокуратура. В него се посочва, че непреведените печалби на задграничните фирми възлизат на около 1 млрд. долара и че злоупотребата с тях вече е започнала (виж факсимилето). Никой никога не успява да върне тези пари на държавата.
-------------------------------------------
Непроучен остава въпросът с отпуснатите от Българската външнотърговска банка (БВТБ) кредити в последните пет години от комунизма. За периода 1985-1990 г. БВТБ е предоставила 161 валутни кредита на различни предприятия и стопански организации, чийто общ дълг за тези години възлиза на 1.3 млрд. долара (виж таблицата). Това са все суми, за които БВТБ е привличала валута отвън, както е отбелязано в ревизионния акт на БВТБ от 1993 г. "От прегледа на отделните кредити установихме, че съществуват немалко такива, чийто срок за погасяване е изтекъл", се посочва в документа. Сред получателите на кредити в размер на милиони долари са такива организации като ДЗУ - Стара Загора, и други от сектора на електрониката, включително и външнотърговски организации, които след промените с част от тази валута създават нови задгранични фирми, чиято съдба е забулена в общата мъгла, а след източването на активите на държавните предприятия те са приватизирани за смешни суми.
През 2005 г. прокуратурата прекратява и дело №4, по което се разследват задграничните фирми. Финансово-счетоводната експертиза по него установява, че "56.8 процента от документите, приложени към ревизионните преписки, представляват незаверени по установения ред документи (копия, фотокопия и ксерокопия), които не притежават необходимата доказателствена сила". Така историята завършва, без някой да понесе наказателна отговорност.
С една дума - стотици каци без дъно, в които изтичат милиарди левове на честния български данъкоплатец....
|
|