Автор: black_swans
Дата: 07-10-09 16:58
И моя най-ранен (може би) спомен е кючук-парижански На 30 метра от къщата ни се намира читалище "Христо Ботев", зад което, в голям двор се намира и кварталната църква. Между киното и църковния двор имаше едно мрачно пространство, затрупано от купчини въглища и купчини сгурия, където често, с лопата в ръка, се подвизаваше неприятната, черна, пцуеща и плюеща личност на читалищния парнаджия. Та там, на това място, видях едно малко слепичко още котенце, ударено с нещо (възможно е и с лопата) и почти разсечено на две, но все още мякащо и драпащо с лапки. Това едва ли ще го забравя някога.
|
|