Автор: Acnapyxcku
Дата: 06-05-09 15:58
Яне ле, вакло ягне, Яне ле, пиле шарено
Човек може сериозно да повярва в инакарнацията, вглеждайки се в днешната българска политика. Стоян Ганев – ваклото агне на българската демокрация, сякаш се е преродил, възкръснал е сред нас с нов образ и ново безподобие. И с име ново – Яне Янев.
Между впрочем никак не са случайни топлите чувства помежду двамата. Вгледайте се в лицата и жестовете им – ами че те са като баща и син. Същата парвенюшка нахаканост, същите популистки лафове, същото усещане за някаква лепкава смесица между наглост и подлост. Същата любов към папките и ченгетата.
Спомняте ли си прототипа – с жълтата папчица под мишница? Папчицата, с която тръгна да превзема СДС след преврата на д-р Желев, в който той и неговия ортак Георги Марков взеха много дейно участие, като за целта не се посвениха да си послужат дори с авторитета на 39-те, направили гладна стачка срещу безобразието, наречено Велико народно събрание.
Тогава се вихреше грамаден, извънмерен скандал – с друга една негова папка – с един нескопосен списък на ченгетата в българската дипломация, който той предаде на Доган, а Доган – на тогавашния турски посланик. Тази афера стана известна като “оня списък”; другаде биха я определили като национално предателство. Акцията беше засечена от НРС и размахана по медиите – и ваклото агне беше на път да попадне в затвора с обвинение за шпионаж; размина му се – най-вече благодарение на Филип Димитров, който успя да потуши скандала, за да спаси мнозинството, на което се крепеше първото демократично правителство.
Все пак ваклото агне престана да бъде вицепремиер, от което беше много, много недоволен. Но продължи да бъде министър – като единия от двамата, назначени с протекцията на Доган. Другият се казваше Димитър Луджев – и тъкмо той довърши започнатото от ДС, Доган, Мултигруп и президента Желю Желев. Последният още преди прословутите си Боянски ливади обяви Луджев за най-перспективния политик в България. Въпреки мръсните оръжейни сделки с фалшиви сертификати, за които бе внесен протест от САЩ, въпреки битността му на отколешен прародител на Яне Янев, прибираш под страхата на своя “Нов избор” боклуците в ПГ на СДС, натрапени от тъй наречената “Алтернативна социалистическа партия” и “Подкрепа”. Както виждате, нищо ново под слънцето.
Ваклото агне междувременно беше заминал за Ню Йорк – беше дошъл редът на България да председателства сесията на ООН, и той като външен министър пое този тежък кръст, въпреки че английският му беше, меко казано, драматично недостатъчен. Върна се в началото на 1993-а, веднага след падането на правителството на СДС – за да подхване своя собствена игра, с жълтата папчица под мишницата. Обвини публично Филип Димитров, че бил съдържател на явочна квартира. Със скромна цел – ако може, да заеме неговото място. Мястото, за което не му достигнаха два гласа при избора на Филип.
След обилна медийна вакханалия НКС на СДС го задължи да представи доказателства за твърденията си на закрито заседание – пред лидерите на партиите – и Ганев бе принуден да отвори прословутата жълта папка. В нея се оказаха анонимни клевети на карирани листове, написани с молив; неговата версия беше, че били ги писали ченгета: нямаше подписи, нямаше имена, а и той отказа да назове такива. Аз и още неколцина поискахме неговото изключване, спаси го – уви – покойният Стефан Савов, който сам таеше мераци да седне на стола на Филип Димитров.
Така аферата с жълтата папка беше замазана, но не дотам, че това замазване да реабилитира достойнството му на политик. Месеци след това, на Петата национална конференция на СДС, Стоян Ганев беше публично освиркан от хилядите делегати в мига, в който се появи на трибуната. Десетина минути се опитваше да говори и да чете нещо от жълтата си папчица, само че дюдюкането го заглушаваше – и накрая бе принуден да напусне залата. Заедно с него напуснаха и двамата му най-близки приятели: Венцислав Димитров, по-известен като Венци Коня, и Георги Марков. Агент Николай напусна и СДС, Венци остана, за да продължи да подпомага мулташкото правителство на Беров, като произвежда непрестанни скандали в синята парламентарна група. Както Ганев, така и той се опита да се впише при царя – само че не успя, защото се оказа, че и той бил имал агентурен псевдоним.
Ганев пък се върна в САЩ, след като публично се оплака, че имало заговор срещу него и животът му бил застрашен. И след като охули СДС, разбира се. Живя там спокойно, продаваше пешкири и преподаваше в университетите на Муун. Возкресе в българската политика като един от архитектите на царското пришествие, като началник на кабинета на Симеон Сакскобургготски и като един от основните мениджъри при създаването на жълтата парламентарна група. И тъкмо в неговия контингент се паднаха основните лобисти – тези на Васил Божков – Черепа например. Бе отново напъден – и сега отново се опитва да възкръсне.
Как? Като създаде свое политическо движение, естествено. Но на първо време щял да се опре “на структурите и дейностите на партията на доскорошният земеделец Яне Янев „Ред, законност и справедливост”. Защо? Ами защото „това движение вече действа и постига резултати, но не е достатъчно само да бъдат разкривани корумпираните, а трябва цялото клептократско управление да бъде отстранено от властта”. Как хубаво звучи само! Хич да не повярваш, че е бил началник на кабинета на най-мащабния клептократ в новата ни история. Имало обаче и други честни хора освен новото вакло агне – Бойко Борисов и Волен Сидеров. Представете си ги само като властова комбинация: Стоян Ганев, Бойко Борисов, Яне Янев и Волен Сидеров.
Някой – не помня кой – беше отбелязал находчиво: замириса отново на Стоян Ганев. Стоенча обаче дойде и оттече – никой не го прие особено сериозно. Остана неговото подобие. За него иде реч – въпреки дългото отплесване в спомени. Тази политическа инакарнация е тревожен симптом не защото възпроизвежда одиозни фигури, но защото пренася през времето един модел на безочливо, аморално политическо поведение, който бележи началото си от очевидно безсмъртния Бай Ганьо.
И аз съвсем сериозно изпитвам опасения, че да бъдеш подлец вече не изглежда недостойно в очите на политическата ни класа. Точно обратното – изглежда политическата подлост, налудното самомнение и хипопотамския тепигьозлък сами по себе си вече са гаранция за политическо оцеляване и просперитет. Разбира се, след изтичане на определен период конкретните представители на тази пасмина се изхабяват и се оттичат – както Стоян Ганев. Но не остават в миналото, а вампирясват – в още по-налудни и още по-нагли подобия.
Крайно време е да дадем думата на новото вакло ягне. Но преди това един въпрос: той бил ли е коалиционен партньор на СДС? Бил. За наш срам и Надкин резил. Влязъл ли е в парламента с гласовете на СДС? Влязъл. Вижте какви ги пише сега – в нарочна своя декларация.
По неговите думи “агентите на БСП, ДПС и ДС са ликвидирали СДС”. Къде ли са тези агенти, които наистина се опитваха да ликвидират СДС? Тези, дето заговорничеха по потайна доба в хотел “Шипка”, дето менажираха съдебните разправии и криминалната регистрация? Тези дето продадоха политическата си чест, за да блокират Синята коалиция – и по този начин да направят най-голямата възможна услуга на БСП, ДПС и ДС? Къде са Димитър Димитров, Марио Тагарински, Иван Колчаков и Димитър Йорданов? В неговата парламентарна група. И бидейки там, вече говорят като него – все едно са си плюли в устите.
Сравнете примерно Иван Колчаков: „Аз нямам никаква информация, не ги следя – СДС за мен са история, велика, романтична и приключила... Днешната крачка мога да я определя само така – като ритуалното самоубийство на СДС в ритуалната зала на Красно село – червена история, селска, в ритуална зала.” Същият този Колчаков, който положи подписа си под искането за осемпроцентов праг за коалиции. И още: „Аз нямам вече връзки и отношения към СДС, освен като към история и част от живота ми.” Колко просто било то! Изслуваш се от старата си кожа и се явяваш в ново амплоа – чист и невинен като ангелче! Нито грам разкаяние, че бастисваш партията, във вярност към която си се клел през годините, и на която дължиш цялата си политическа кариера. И че обслужваш – и то съвсем, ама свъсем директно, политическите противници на десницата.
Чуйте сега и новоизпечения партиен бос на тези люде, “консерваторът” Яне Янев: “Продължаващата агония в СДС през последните седмици и месеци вече няма никакво значение за обществото и за политическия процес в България. Тези хора, които в момента се опитват да правят подялбата на СДС, са амбулантни търговци на активите на една фалирала фирма. Те изпълняват функцията на ликвидационен съвет, тъй като от СДС е останала само призрачната сграда на ул. „Г. С. Раковски” 134 и жаждата за власт на внедрените от ДПС и БСП политически марионетки.”
Да, да, правилно прочетохте. Марионетката нарича другите марионетки. И не само това – обявява се за “нова десница”, за продължител на дясната кауза. Дословно: “Въпреки че старата десница изпълни своя последен валс, мисията за реализиране на десните ценности и каузата на дясното в България продължава. Националната задача на десните избиратели днес не е да пилеят усилията си за реанимиране на самозакрилата се стара десница, а да вложат енергията си в новия десен проект, който си поставя за непосредствена цел да сбъдне реалната демокрация в страната ни”.
И Яне Янев, новото вакло агне на българската демокрация, не се задоволява само с думи, а ги придружава с конкретна политическа оферта: партията му създавала “улеснена процедура за прием само на редови членове от СДС”. Чувства се и жаждата, и нуждата политическия боклуджия да прибере още някой и друг болклук, та белким чорбаджиите го потупат по рамото – и успее някак си да се намести и в следващия парламент. Действа се вероятно по популярния напоследък призив: Ренегати от всички страни, съединявайте се!
Звучи смешно, но не е. Авторът на тези слова не е на селския мегдан, където му е мястото – той е в българския парламент, е уважавана личност с висок персонален рейтинг – и се готви да управлява България “заедно с Бойко Борисов”. Самият факт, че има хора, които са способни да се уловят на такава улава въдица, говори за политическата незрялост на обществото ни – за липсата на нормални критерии, преценки и граждански реакции, както и за лиспата на защитни механизми спрямо агресията на популизма. Тази липса не е смешна, тя е опасна. Тъкмо тя вече от много години трови живота ни и унижава националното ни достойнство.
Тъкмо за това трябва много ясно да си дадем сметка за какво става дума. Да бъдеш политически килър е мръсна и недостойна професия, да бъдеш политически шут и измекярин – също. Яне Янев играе и двете роли – по съвместителство. Кадровата криза вляво обаче му отваря процеп и към трета такава роля – тази на изпълняващия подмяната. Той вече не иска просто да убие СДС и респективно – Синята коалиция, по заповед на своите ДАНС-ови господари. Той иска да заеме тяхното място, да наметне тяхната електорална мантия. Точно това е нетърпимото. То е позорно дотолкова, доколкото палтото на убития Райко Алексиев върху раменете на Орлин Василев.
И няма как хладнокръвно да минеш покрай такива хора. Лично аз се моля Бог да ми даде хладнокръвие – само да плюя и да отмина.
Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com/] www.svobodata.com
|
|
![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram