Автор: jester
Дата: 22-10-04 11:18
Темата наистина е странна и не вярвам да стигнем до единствения правилен отговор, но аз си мисля, че това има общо и с това, че ние възприемаме лицето на човек на живо като съвкупност от няколко неща.
Първо, ние имаме бинокулярно зрение и получаваме обемен образ в главите си, а това има голямо значение. Второ, когато виждаме човека пред нас ние следим дори без да съзнаваме, много повече неща отколкото когато сме ограничени до двуизмерна снимка - мимики, жестове, т.нар. малки неща, които са по-скоро в сферата на парапсихологията, но ги има. Много често ние възприемаме един човек за красив, без да съзнаваме, че това е комбинация от държание, начин, по-който гледа, говори, смее се и т.н, фактори, съставящи нечия "Каризма" :)
и когато го видим на обективна двуизмерна снимка, ние виждаме застинал момент, който съвсем спокойно може да е такъв, в който няма да го харесаме и на живо, но там той отминава за милисекунда, докато на снимката е консервиран.
|
|