Автор: markishky
Дата: 12-03-05 08:59
Първо мерси на Zdimitrov за снимките - аз нямаше кога да снимам.
За изложбата - ами те моите снимки са си на сайта ми на адреси http://geocities.com/markishky/Nosht.htm и http://geocities.com/markishky/Astropho.htm, а ето и кратък разказ за изложбата.
И така, след известни недоразумения, при които се оказа нежелателно окачването на паспартута (как мразя тази дума!) по стените в театъра, се наложи в последния момент да преместя част от снимките си върху кадастрони, че да са заедно с пояснителните текстове към тях и да “нанасям по-малко щети”. Естествено, организаторите не се бяха доразбрали за тия “дребни” подробности – като при всяка държавна работа…
Въпреки това не съжалявам! Имаше интерес и от медиите и от посетителите, които на моменти се купчиха пред снимките на групи, доколкото позволяваше пространството пред тях.
Използвах случая да си направя експеримент – на едно от таблата сложих чисто астрофотографски снимки – мъглявини, комети, детайлни Лунни фотографии и пр., докато на друго табло оставих повече атмосферни явления – мълнии, дъждовни дъги, изгреви-залези и подобни. Както и очаквах, второто табло се оказа по-интересно – хората предпочитаха да гледат по-познати сюжети вместо неща, които най-вероятно не са виждали никога през живота си и които не разбират! Е, въпрос на избор! Усетих обаче необходимостта от пояснителните надписи, при представянето на подобни снимки – хората наистина се зачитат, за да разберат по-добре явленията – интересно им е, а и се застояват по-дълго! Разбирасе имаше и комични ситуации – един “експерт” взе да коментира на висок глас, колко специален фотоапарат съм ползвал при заснемането на гръмотевичните разряди, че бил с толкова бърза електроика, че отваряла затвора точно като блеснела мълнията – доста ласкаво изказване за моя вехт Зенит 11! Наложи се да отида по-настрани да се похиля сам и на скрито, че да не ме снимат камерите там…. а хората цъкаха и май му повярваха!
Гвоздея на мероприятието бе изложение на техника и стари проспекти на Max Kohl и други фирми, произвеждали в края на 19-ти и началото на 20-ти век физична апаратура и двигатели. Показаните експонати са били ползвани за демострации в шуменските гимназии в началото на 20-ти век: Това бяха доста интересни работещи модели на парни машини, умалени модели на големи парни двигатели, задвижвали мелници и траннсмисии в тогавашните заводи, микроскопи, киномашини, генератори за електричество, разни везни, компаси, жироскопи, стендчета за разни физични експерименти и какво ли не…. стана донякъде като в музей. Интересен ми бе един стар механичен стенд, демонстриращ движението на Земята около Слънцето, на Луната около Земята, както и на Марс около Слънцето… това са наистина уникални антики! Признавам, че не бях виждал на живо как работи истински стар морзов апарат (телеграф). Имаше дори стари детски играчки, работещи на интересни физични принципи. В сравнение с тях, сега изглежда, че нашите деца играят със шарени боклуци – няма го провокиращото мисленето движение на сложни механични части, а най-много говореща кукла или друга електронна играчка, която скоро омръзва…
Определено изложбата си струваше!
В залата на театъра от ученици бе изиграна сценка с паралелно прожектирван филм, посветен на Айнщайн и на хората, поставили началото на физичните познания в България (например шестоднева на Йоан Екзарх, който съдържа астрономически сведения за Земята, Луната и Слънцето). Почти бях забравил, че дворецът в първата българска столица Плиска е бил отопляван с подово парно – още тогава, преди повече от 1100 години са се сетили да прокарат канали под пода, в които някак си са пропускали пара! Старият Преслав пък е имал дори канализация, а много крепости поне тук в нашия край са имали водоснабдяване с километри дълги водопроводи от снадени керамични тръби, закопани в земята.
Естествено, стана дума и за обучението по физика в Шуменския университет и за новия Астрономически център към него.
|
|