Автор: Mobby_Dick
Дата: 11-01-05 13:30
Гледам напоследък под всяка тема, каквато и да е ..се стига до диспут за един руски обектив, явно е много модерен във форума:). Обектива си струва парите, както повечето руски...но има доста особености. Реших и аз да напиша малко за него, и малко за моя опит с него.
Реших да го напиша, защото беше цитирано изказване на Данте Стела /не го познавам :))/ за него, което ми хареса...но не съм сигурен дали е разбрано добре./а нова тема - не беше онази за този обектив..пък поста ми е дълъг за него/.
cristo -
Данте Стела пише нещо от типа, че добро качество с този обектив се получава когато за всеки метър отдалечаване от обекта, след първият метър, блендата се намалява с една степен [/]
Не го познавам Данте Стела (от друг постинг четох преди малко) , но това дето е написал за този обектив в две изречения е много умно, и го изчерпва! (изводите оттам насетне всеки може да си ги прави).
Снимал съм доста години /и още снимам/ с Хелиос-40 1.5/85. "Обективчето":) си чини парите само защото у нас тои е ~60 лв. като съм го виждал много пъти втора ръка, ( с 3 филтъра + адаптер М39-байонет, и кожена чанта..такъв комплект го имам и аз/, но само толко). Чудеса не прави!!
Този "Планар" (Planar) доктор Рудольф (Paul Rudolph, 1896, Германия)./схемата у нас е по-известна като "Биотар"Biotar / 6/4 симетричен анастигмат е създаден в Русия 1950 година от пр. Волосов.
Казвам създаден /а не просто репродуциран...най-добре е май пресъздаден:)/, защото руснаците са се борили като свиня с тиква, и пак нищо особено не са постигнали, освен един алогичен обектив. Направен е по схемата (която е симетрична, и гарантира корекции откъм кома и дисторзия), но..нищо не се получило - слаб е на резолюция спрямо Цайс Йена biotar или Цайс/Шнайдер - planar.
Руснака го е отворил на светлосила дори 1.5 (което не се прилага за 6/4 planar...има усъвършенствани схеми за целта, с неслепени лещи, повече, дори асферични и т.н.). Междините м/у лещите са големи, а самите лещи - дебели. Обектива тежи 900гр. !!
Това не е заради светлосилата. Разковничето не е в схемата - по нея правят нормални обективи ВСИЧКИ големи марки. Просто през тези години руснаците не са разполагали със лантанови свръхтежки кронови стъкла (които имат висок коефициент на пречупване, /ефективност/ - позволяват лещите да са по-тънки, а корекцийте по-пълни, кривините им по-малки). Така се е получила една буца от метал и стъкло, тежаща близо кило. Аберациите, особено кривините не са успешно изправени въпреки това..използван е уникален метод /виж по-долу/. Обектива има ниски резолюции (център-поле-край 32--48;?-20;16-34) , по-ниски и от неуспешния първи Хелиос-44 (център-поле-край 35-46;?-33;14-26)
/за сравнение Schneider-Planar (център-поле-край 55--57;40-42;>32)/. Искам да добавя тука, че развитието на Хелиосите през годините е голямо...и няма нищо общо м/у един Хелиос-44 и един Хелиос-44-М7 например.Опасявам се, че много хора не правят разлика какво им е Хелиосчето-44 отпред на Зенита:), а тя е ..двойна.
Прави впечатление, че този Хелиос-40 е аномален обектив в едно отношение. При него резолюцията в края е дори по-висока от тази в полето (вместо да спада плавно от центъра към края, което е нормално за всички обективи)!! Това е резултат от факта, че не е било възможно задоволително да се коригират кривината на изображението от трети порядък - компенсирана е с използването на кривина от пети порядък /астигматизма/ .(затова и лещите са толкова дебели).
Вследствие на горното дето съм писал, този обектив е със силно "накъдрена" крива на графиката на резолюцията при различните бленди (нещо, което е много антипоказно за всякакъв клас добра диафрагмираща се оптика).
Случвало ми се е, като почнаа да снимам с него портрет, разбира се правя цяла фотосесия от разни разстояния (което ми е обичайна практика, когато искам да правя худ.портрет на ново лице). Ако блендата е 1.5 нон-стоп какво става: Портрет в крупен план - ок, ядва се /особено ако лицето отсреща предполага използването точно на такъв обектив/. Боке - супер, нрави ми се на вкуса /при всички разстояния/. но...но като се дръпнеш от обекта, ако не свиеш блендата става....кофти /нищо не става с две думи:))/. Не можеш да правиш читав портрет в по-дребен план /до кръста, американски план, цял ръст/ на бленда 1.5 /просто става мазня обекта, въпреки, че фона си е воднисто "боке"/. Ако гоня силен дефокус с приятно боке и яснота на контура мн.добър и рисунък - по-добре да си закача Зонара на отв.бленда и да се дръпна повече:))
Значи това дето казва Данте Стела е много добре казано.
А ако ще свивам блендата...то тогава възниква въпроса защо пък точно този обектив да използвам, а не някои от другите ми ;) Ако държиш блендата отворена пък, тогава постигаш голяма пластичност...но често за съжаление не само върху второстепенните композиционни елементи:)
/дотук говоря изцяло за снимане на ест.осветление. В студио на светкавична светлина нещата могат да бъдат слагани малко на различни релси/.
Извода е следния: Обектив с добър рисунък /почерк/, но с много голяма мекота./но като знам какви стилове имат някои фотографи...дето трябва доста да се чудя това жена ли е всъщност...та всичко е субективно де/ Братушките малко са се пресилили и са създали един силно небалансиран в различните си бленди обектив ...т.е. те са пресъздали...това си е баш Цайсов отвсякъде обектив, отворен с една бленда повече, където светлината минава през доста повечко стъкло, и по-големи кривини на елементите./няма лошо..но това не е практика за обективите за Leica или Hassy например. Там фотографа е достатъчно да знае какъв тип обектив хваща...а не да помни как се държи в еди какви си условия и бленди например - графиките са много показателни/.
Портретник, които си проявява качествата/цена само при крупен план портрет (когато очите в кадъра са големи, можеш да си позволиш известна мекота..а да дефокусираш силно/прикриеш друга част от лицето например) , и то на подходящ типаж /някои асиметрични лица, с характерна брада, бръчки или т.н. са неподходящи за снимане точно с този обектив - или мажеш, или не ~първото и средните положения на примерно един беловлас старец не стоят добре/.
Ако ще правиш портрет пък до кръста/цял ръст..като ще затваряш блендата, какво ти пречи да вържеш нещо 2.8/80 или т.н. супер разнообразие от оптики /да не говорим какви портретници стават всички Веги, Волни, Биотар, и какво ли не нормално от 6/6 вързано с адаптор на 35мм./. Руснаците го използват този обектив за универсален, както и технически - за снимане графики на осцилоскоп и т.н., при лоши св. у-я.
Обектива съм го ползвал при много снимки макро!! като проксар - пред сумикрона на Leica Digilux 1!! Има широка апертура и задна леща, т.е. системата не винетира много...и се правят добри снимки в среден макро диапазон /голям бръмбър, портрет на гущер/дъждовник..имам в профила такива с него, с перфектна рязкост;)/. Резултати - мн.добри. Това няма нищо общо оптически обаче както да го сложа като основен обектив /чрез пръстени/ за макро. За второто не съм го пробвал, защото не ми е нужно точно него за тази цел - имам си макро обективи... и не бих се изказал!! Един обектив на малка дистанция може да се държи много по-различно...и не е добре да се правят изводи, от това как снима на метър-безкрайност!/освен ако не са си написали хората, че не става/. При един Tessar например голямата разликата в предметното р-е не предполага голяма качествена разлика в изображението, нито винетиране и т.н..
Публикацията е редактирана (11-01-05 13:35)
|
|