Автор: ce_christov
Дата: 08-06-17 22:34
Да започна с това, че нестинари не съм снимал, така че няма да давам съвети.
Искам само да споделя едно мое преживяване от 21 май миналата година (Св. Константин и Елена), когато съвсем случайно попаднах на празника в едно гръцко село.
Вечеряхме с приятели в селската кръчма, а наоколо бе оживление като на нашенски панаир - сергии, деца, въртележки, скари. С келнера се заговорихме и разбрахме, че е празника на селото и към 23 часа започват нестинарските игри.
А ние бяхме с бая тежка фотографска артилерия и се наточихме за снимки. Моментално келнера ни предупреди - в нашето село снимките на нестинарите са забранени. Защо, попитахме учудено. Това си е наш празник, не искаме да излизат снимки по Фейсбук и къде ли не. Не искаме туристи и зяпачи.
Прибрахме чинно техниката в чантите. Това, на което присъствахме ме убеди, че наистина нямахме право да се намесваме в празника на хората.
Цялото село - от пеленачетата до бабите с бастуните бяха на мегдана. И ние - четирима чужденци, попаднали случайно там.
Подготвиха жаравата и настана мистичния час. Загасиха осветлението в цялото село, нощта бе звездна и прекрасна и отнякъде в тъмното задумка тъпан.
Десетки хора в мрака притичваха през жаравата, водачът с икона високо вдигната над главата си водеше останалите.
Имах чувството, че поне половина село мина през жаравата.
Защо ти е да снимаш - просто влез в ритъма, разбери тези хора, сподели празника им.
Никой, ама абсолютно никой не посегна към апарата.
Апарата те дистанцира, а всички неусетно бяхме съпричастни към традицията.
|
|