Неутрални градиентни филтри

Soft vs. Hard

Границата на градиента се произвежда в два различни варианта – мек преход (soft) и рязък (hard). Особено когато сте начинаещ вие ще се чудите, кой вариант ще е по добър в конкретната ситуация и в такъв случай е най-добре да експериментирате. Естествено за да стане това трябва да имате цял сет от филтри – меки, твърди и с различни степени. В повечето сайтове на производителите пишат, че за плосък хоризонт са подходящи твърди градиенти например. Това не винаги е така особено, ако снимате край море, защото обикновено във водата имате светли участъци, които може да компенсирате само с мек филтър. Обратното в планина препоръчват да снимате с меки филтри, но тогава се получава едно прегаряне в ниските части по хоризонта (седловините между две връхчета например). Излиза така, че изборът зависи от много фактори, които най-добре преценявате на място и сценарият може да се промени само от завъртане на фотоапарата спрямо посоката на светлината. И все пак ето няколко насоки:
Обикновено софт филтрите не са удачен избор при ниско слънце или светъл хоризонт изобщо, тогава най-удобен ще бъде един hard reverse, който ще намали винетрирането в горните части на небето.

В случай, че имате дървета или скали например и много светло небе зад тях, няма начин да не получите затъмняване в някои части на снимката. Тогава най- добре е да оставите идеята за един кадър с филтрите и да си направите клин.

Понякога при снимки на море или места на които искам много плавен преход, държа hard edge филтър с ръка пред обектива и го местя нагоре надолу докато фотоапаратът снима. За да стане това обаче трябва да снимате на бавна скорост 1-2 секунди и по бавно, да не бутате апарата с ръка и да не снимате с широк обектив защото пръстите ви ще влезнат в кадър.