Тест на Sony DSC-RX10 от доц. П. Абаджиев

Увод

дата 09.02.2014 г.  |  автор Фото Форум администратор - Admin  | 

През октомври миналата година фирма Sony, известна с новаторския си дух, показа три нови свои рожби – Alpha A7/A7R и DSC-RХ10. Първите два фотоапарата с матрици 24х36 mm бяха очаквани с надежда и нетърпение от милионното фотографско семейство. Те наистина са първият градивен елемент на една предстояща и вече започнала технологична революция – преминаването на DSLR-те в историята. Разбираемо е, че пред тях все още има открит път за подобрения, но и е безспорно, че те са бъдещето на фотографската техника! Затова и предизвикаха вълнение и емоции, изписаха се много статии, ревюта, дискусии във форумите… В цялата тази шумотевица Sony DSC-RХ10 остана някак си незабелязан, въпреки че според мен (не натрапвам това като задължително съждение!) той също е създател на нова философия в конструкцията на съвременните апарати без сменяема оптика. Това е една от причините за да приема предложението да го тествам и да споделя резултатите с моите колеги.

Всъщност, къде е мястото на Sony DSC-RХ10? Какво представлява той? Мисля, че се намира в пространството между DSC-RX100 II и легендарния фотоапарат DSC-R1, произвеждан в далечната вече 2005 г. Имах възможност дълго време да снимам със стария DSC-R1 и мога категорично да кажа, че една от грубите грешки на Sony е, че не разви и усъвършенства тази камера. Та тя в своето време си имаше всичко: APS-C матрица (21,5x14,4 mm), изключително висококачествен Zeiss обектив 24-120 mm/2,8-4,8, подвижен дисплей, електронен визьор и т.н. Достатъчно беше само да се постави стабилизатор на матрицата, да се увеличи диапазонът на фокусното разстояние и да се подобри снимачната разделителна способност, както и тази на визьора и дисплея. Но това и така не стана. Сега идеите на стария апарат намират своето удобно място и в новия Sony DSC-RХ10. От друга страна, в него се настаняват и редица от съвременните ефектни качества на DSC-RХ100 II.

Страници:  1 2 3 4 5 6

  • Сан Франциско - градът на контраста

    От Martin Yanakiev


    Част от пътешествието ни из Калифорния
  • Тосса де Мар – чаровната перла на Коста Брава

    От Елина Нинова


    ElinaN

    Ако сте решили да прекарате няколко дни в Барселона, непременно отделете един от тях за разходка по крайбрежието Коста Брава, на север от града, по посока на френската граница. Няма да съжалявате. От централния площад „Каталуня” се качвате на удобно електрическо влакче, което се движи около час и половина по живописен маршрут до спирка Бланес, от там вземете автобус и след по-малко от половин час ще сте в градчето Тосса де Мар – перлата на това крайбрежие.
    Оригиналното име на градчето е Туриса (Turissa), дадено от му иберийците, които са населявали това място преди римляните - между 4-ти-1 век пр.н.е.
    Днес в града има обособени две основни части - стария град (Vila Vella) или така наречения Горен град, построен през 12 век върху високата скала - Монт Гуарди, и Долния град чийто район е по-голям и по-урбанизиран и в който са останките от античното селище. Крепостните стени, зад които е скрит стария град, заедно със седемте си кули, служили за наблюдателници, доминират над града и са негов основен символ.
    От 30-те години на XX век Тосса де Мар се превръща в културен и артистичен център. Било е любимо място за почивка на Марк Шагал, а след него в живописното градче са започнали да го посещават и други хора на изкуството. По-късно дори са кръстили градчето "Вавилон на изкуствата". Част от крепостта Вила Вейа е превърната в общински музей, един от първите музей за съвременно изкуство в Испания. Той е открит през 1935 г. В него са изложени картини на испански и европейски художници, които са творили през 30-те години на миналия век и са способствали за популяризирането на Тоса де Мар. Тук се намира и картината "Синият цигулар" на Марк Шагал, която се смята за художественият символ на града.