Тест на Sony DSC-RX10 от доц. П. Абаджиев

Увод

дата 09.02.2014 г.  |  автор Фото Форум администратор - Admin  | 

През октомври миналата година фирма Sony, известна с новаторския си дух, показа три нови свои рожби – Alpha A7/A7R и DSC-RХ10. Първите два фотоапарата с матрици 24х36 mm бяха очаквани с надежда и нетърпение от милионното фотографско семейство. Те наистина са първият градивен елемент на една предстояща и вече започнала технологична революция – преминаването на DSLR-те в историята. Разбираемо е, че пред тях все още има открит път за подобрения, но и е безспорно, че те са бъдещето на фотографската техника! Затова и предизвикаха вълнение и емоции, изписаха се много статии, ревюта, дискусии във форумите… В цялата тази шумотевица Sony DSC-RХ10 остана някак си незабелязан, въпреки че според мен (не натрапвам това като задължително съждение!) той също е създател на нова философия в конструкцията на съвременните апарати без сменяема оптика. Това е една от причините за да приема предложението да го тествам и да споделя резултатите с моите колеги.

Всъщност, къде е мястото на Sony DSC-RХ10? Какво представлява той? Мисля, че се намира в пространството между DSC-RX100 II и легендарния фотоапарат DSC-R1, произвеждан в далечната вече 2005 г. Имах възможност дълго време да снимам със стария DSC-R1 и мога категорично да кажа, че една от грубите грешки на Sony е, че не разви и усъвършенства тази камера. Та тя в своето време си имаше всичко: APS-C матрица (21,5x14,4 mm), изключително висококачествен Zeiss обектив 24-120 mm/2,8-4,8, подвижен дисплей, електронен визьор и т.н. Достатъчно беше само да се постави стабилизатор на матрицата, да се увеличи диапазонът на фокусното разстояние и да се подобри снимачната разделителна способност, както и тази на визьора и дисплея. Но това и така не стана. Сега идеите на стария апарат намират своето удобно място и в новия Sony DSC-RХ10. От друга страна, в него се настаняват и редица от съвременните ефектни качества на DSC-RХ100 II.

Страници:  1 2 3 4 5 6

  • Образователен курс на Адорама

    От Vic King


    Образователна схема подкрепена с видео материали на Марк Уолас

    http://www.snapfactory.com/startchart/where-to-start-chart.pdf
  • Малкият човек/ Little man

    От Станка


    Всеки ден срещаме хора по улиците, които изкарват препитанието си със събиране на вторични суровини от кофите за боклук. Обикновено това са роми. Някои от тях изкарват така прехраната си временно, за други това е постоянно занимание. Хубавото е, че те са намерили начин сами да се препитават, а не чакат на помощи. Когато разбраха, че искам да ги снимам, едни изразиха надеждата, че това ще промени живота им, че като пусна снимките, някой може да се смили и да си намерят по-добра работа. Други решиха, че ще продам снимките и ще спечеля пари от това на техен гръб и не желаеха да бъдат снимани. Обещах на един от тях, когото тук ще нарека Андрей, да не показвам снимки с него, за да не го види случайно някой от приятелите му и да му се подиграва. Наскоро излязъл от дом за сираци, той се опитваше да издържа семейството си - още непълнолетната си жена и детето си, със събиране на отпадъци, като с нетърпение чакаше жена му да навърши пълнолетие, за да може да излезе от България. Каза ми: "Бях с един българин във Виена. Там обаче се живее по-добре, в Пратера имаше баня за бездомници и можех да се изкъпя, и гладен не оставах, макар че не успях да си намеря работа и се върнах". Към нас се приближи възрастен мъж, който караше количка с пълен чувал с отпадъци. "Ето с този бяхме във Виена" - каза ми Андрей. Повече не го видях. Казаха ми, че си е намерил работа. Може би потенциалната възможност да бъде показан от мене го е накарала да потърси нещо друго, от което няма да се срамува. Младият човек по-трудно се примирява и винаги има повече изходи.
    Още след първия контакт с тези хора, установих, че тяхната работа мирише. Въпреки че носят куки за закачане и измъкване на бутилките и ръкавици, дрехите и сякаш телата се вмирисват. Преди да предадат отпадъците, те ги вадят от чувалите и ги сортират. Цветната пластмаса струва по-евтино и когато е смесена, се заплаща на по-ниската цена, затова всичко се разделя.
    Само след няколко часа стоене близо до пункта за вторични суровини, установих, че хората, прехранващи се от кофите за боклук, са много. Някои се занимават с това инцидентно, други от време на време, когато има нещо за предаване, а трети - постоянно. Това съвсем не означава, че всички в Столипиново са в нужда, много от жителите на квартала живеят в къщи на по два-три етажа и някои от тях, докато бездействат на улицата, наблюдават как моите герои събират и мъкнат отпадъците към пунктовете.
    Сборният пункт на събирачите на вторични суровини е под една бетонна плоча на 200-300 метра от мястото за предаване на пластмасата, където хората се пазят от слънцето или от дъжда. Тук сортират пластмасата, почиват си и пият кафе. На това място направих снимките.