Харизанство в българската обител на Света гора

дата 06.11.2019 г.  |  автор Stoyan Blagoev - ssblagoev  | 

 

 

    Посещението ни започва от Уранополи. То е разположенo на полуостров Халкидики, на малко пристанище в подножието на единствената по рода си монашеска общност - Света гора.

 

От пристанището на Уранoполи тръгват фериботите които отвеждат поклонниците на Атон, както и корабчета, които возят туристи покрай полуострова, за да може всеки да зърне впечатляващите постройки на манастирите от разстояние 500 метра. Красиво и запомнящо се преживяване.

За да посетиш което и да е място на полуострова е необходимо да се получи виза. Цената е 25 евро, за ферибота е по 5 евро за всяка посока. Пребиваването е разрешено само за мъже като без значение е вероизповеданието.

 

Първата ни спирка е Иваница. От тук започва пътя към манастира Хилендар. Наред със Зографския манастир и той е тясно свързан с българската история. През XVIII век е щедро даряван от български търговци като хаджи Вълчо и др. Манастирът става почти изцяло български в продължение на два века и е средище на българското Възраждане.

 

Продължаваме напред и минаваме покрай маслинови гори. Най-вероятно тук ще мине по-голямата част от пребиваването ни. 
Ние идваме като харизани, за да харижем, да дадем от себе си. Трудът е най-малкото с което можем да помогнем, защото човек е щастлив само и единствено когато дава. 

Продължаваме напред и минаваме покрай маслинови гори. Най-вероятно тук ще мине по-голямата част от пребиваването ни. 

Ние идваме като харизани, за да харижем, да дадем от себе си. Трудът е най-малкото с което можем да помогнем, защото човек е щастлив само и единствено когато дава. 

 

Скоро пред погледа ни се открива Арсана Зограф - пристанището на българския манастир.  

 

 Ето, че пристигнахме.Струва ти се, че си попаднал в друг свят ... Представете си тихия, уединен манастир, тишината на храма, където няма нито енориаши, поставящи свещички, нито почистващите храма служителки, нито дори свещенослужители, само ние, монахът, който ни отваря, и благоухаещите мощи на светиите, до които се докосваме без никакви прегради от стъкло или затворени ковчези.

 

Отдъхваме за малко в архондарика (стаята за гости) и опитваме традиционната атонска почерпка от малка чашка ракия, студена вода и локум. Време е да се настаним.

 

Разбира се, Атон не е приказка или райски кът. Това е място на всекидневен труд –  духовен и физически.

 

Бяхме щастливи да помогаме и много благодарим за топлото посрещане и чудесната храна.

 

В края на работния ден след вечеря тук може да се разходиш, да разгледаш или да побеседваш с някой от монасите...какъвто и човек да си, дори и най-грешният, тук ще почувстваш, че те обзема неведома сила и благодат.  

 

Тук се съхранявава първото възрожденско произведение на българската историография „История славянобългарска“.

 

Неусетно достигнахме до края на престоя си тук. 

Благодарни и малко по-добри отново потеглихме на път, пак от пристанщето. 

 
За наша радост ни се откри възможност да посетим съседните три манастира:

Манастир "Дохиар"(Гърция)

 

 

Мнастира "Ксенофонт"(Гърция)

 

 

Манастир "Свети Пантелеймон"(Русия)

 

 

 

Връх Атон-последен поглед към светата обител.

 

 

Само след като посетиш тази свята земя, започваш да чувстваш и да осъзнаваш какво представлява тя. И ако си бил там само веднъж, ти се иска да се върнеш отново поне за ден или за седмица, за месец или за година, а може би и завинаги...

 

 

 

Страници:  1

Коментари    
martin40
09-11-2019 20:34

Много специално място. Благодаря!
-0 +1
LeikaM
29-11-2019 23:35

blagodarya mnogo skoro ste bili tam mislya 4e sega se berat maslinite
-0 +1
Kidon
22-01-2020 23:09

Чудесен пътепис! Какво ще рече "харизани" - някъде се записвате като доброволци, или всеки, който реши да отиде може да стане такъв на място? Част от някаква организирана група ли бяхте, или "самоорганизирано" посетихте Света гора?
-0 +0
Raffito
21-09-2022 19:20

Евхаристо поли...
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.