- Съдържание
- Галерия
- Въпроси и отговори
-
- A+
- A
- A-
-
Фон
Текст
Чернобыльская зона отчуждения - Припять
Болницата на Припять - влизането строго забранено!
Това е болницата на града. Тук са докарвани пожарникарите и останалите Ликвидатори с тежки изгаряния за да бъдат лекувани. Доколкото успя да ми разкаже водача, никой от тях не е оцелял. Много от тях с голи ръце са изнасяли графитените отломки от ядрото на реактора, които са разпръснати около блока след взрива на ядрото. Истинските герои, жертвали себе си за да намалят бъдещите жертви от аварията. Костюмите им са все още в болницата, поради тази причина тя е силно радиоактивна и влизането вътре е строго забранено (както, между другото, и във всяка една сграда в чернобилската отчуждена зона).
Зад болницата се намира сградата, в която е ставало обеззаразяването на пострадалите, преди да бъдат преместени на друго място за лечение. Отново силно радиоактивно място.
Зад сградта за обеззаразяване се намира градската морга.
С магазин пред нея.
Моргата е сравнително запазено място от мародери. Но времето и тук не е било мислостиво. Разрухата е видима.
Химикалите за обработка на труповете са все още по местата си,
както и мястото, където те са били обработвани.
Моргата е била е сравнително красива сграда.
Както е присъщо за всяка болница от онова време, била е оградена от малък парк и гаражи за автомобилите на лекарите.
-
-
Панорамно от върха втория по височина връх в България след Мусала -2914м н. в.
От Георги Димитров
Тръгнах сутринта в 6:00 към хижа Вихрен паркирах ме колата и се насочих към върха вървях 5 часа следвайки маркировката четох вкъщи ,че прехода е около 3 часа и осъзнах ,че съм объркал пътеката след като се качих на билото на вр. Тодорка погледнах и видях ,че върха който ми беше за цел е пред мен. Върнах се от началната си точка от където бях тръгнал и поех към върха вървях вървях и докато спирах да пия вода гледах красотата на България. Стигнах поляната на която имаше различни надписи спях за 15 мин за да си поема въздух и потеглих към върха след 9 часово вървене се качих на Вихрен от там се гледаше в далечината гр. Банско и околните села около него . На слизане видях диви кози които пиеха вода от стичащата се вода от върха. Вървях надолу и в подножието се виждаше х. Вихрен която ми беше началната точка. Слязох долу пих вода от чешмата и така завърши 13 часовия преход.
Направо си е опасно да разглеждаш снимките. Сигурно, в EXIF данните на файловете, има и колко гайгера съдържат... :(
Интересен е въпроса - Защо всичко е изпочупено и разхвърлено? Едва ли напускащите града са имали време и желание да чупят мебели, мивки, врати и да събират всичко в средата на стаите. Очаквах да видя изоставени но подредени стаи и помещения.
След 33 години е изпочупено. Много неща сами се рушат с времето, други са повредени от мародери, а терти са изхвърлени от военните навън и скупчени в средата на стаите. Зоната е огромна и всеки може да влезе в нея нелегално, стига да поиска.