По стръмните склонове на италианските Алпи

дата 15.09.2018 г.  |  автор Zaprin Geguskov - sakuraki  | 

Ще започна с една мисъл, която е точно на място: “Into the forest i go to lose my mind and find my soul” или накратко , само луд човек при гръмотевична буря би продължил да се катери към планината.

 

 

 

Няма човек, които обича фотографията и планината да не е чувал за северните Алпи в Италия или така наречените Доломити. Аз, като човек обичащ и двете, мечтаех от доста време да посетя това място, сякаш някой ми беше хвърлил там пъпа :D. Чудих се кога ли ще оставя стъпка в тази планина.

 

Е успях, оставих стъпка и не само ….

 

Определихме дата за тръгване на 10 август в 02:30ч сутринта, за да избегнем навалицата по границата. От вълнение и превъзбуда, не мигнах до 3ч, което е лъжа разбира се, заспах и дори алармата не успя да ме събуди, но някак си се събудих в 03:30ч., набързо се облякох и в 03:41 вече бяхме в колата. Стигнахме сръбската граница сравнително бързо и за щастие преминахме бързо, макар че граничаря не ме позна по лична карта и ми каза, че имам огромна брада и  на личната карта изглеждам като бебе.

 
Набързо да преминем през скучната част. Минахме Хърватия, Словения и накрая стигнахме в северна Италия около 15:00ч. Настанихме се в къмпинга и разпънахме палатката. Един бърз душ и по леглата, в случая по земята, но пък и там не е лошо, малко по – твърдо, но се свиква. Нагласих си алармата, за да стана в 03:00ч, за да снимам звезди и нощни пейзажи. Както и очаквах в 03:00ч ми звънна алармата и разбира се я изкл и си помислих: защо ли тази аларма звъни?! Може би от преди да тръгнем е останала – и пак заспах.
 
Събудихме се в 06:30ч и имахме ясен план, а той беше да се изкачим до връх Сечеда и там да спим на палатки. Само да вметна, че спането на палатки в Италия не е позволено. Събрахме си багажа, качихме се в колата и поехме към паркинга, които беше началната точка за изкачване. Обаче пътят до там е в едни страхотни завои и тези италианци изглежда не обичат мантинелите. Нямаше нито една мантинела, а надолу – пропаст 50-60 метра или повече, или по – малко :D. Стигнахме до паркинга и натоварих раницата до максимум. Багажа, които носих беше около 22кг, а аз самия тежа около 75кг, не обичам да се хваля, но доста здрав излезнах. Тръгнахме към върха по една много хубава, приятна и лека пътечка, но след 30-45мин ходене хоризонта откри гледка, която хич не ми допадна. Баир и то какъв.. наклонът беше нещо подобно -> ./  (точката съм аз с раницата).  Зачудих се кой може да ми хвърли пъпа в тази планина. Само изкачване, а тази тежка раница хич не ми помагаше. Казах си: “стегни се, горе те чака невероятна гледка” И се стегнах… за 100 метра. Продължихме изкачването си бавно и сигурно, след около 4ч ходене стигнахме върха. Гледката наистина беше невероятна, едни върхове кой от кой по – назъбени стърчат нависоко, абе кеф голям за окото (снимки по – долу ще видите).
 
 
тук беше първия къмпинг
 
 
Доста време се мотахме горе и снимахме , обаче около 19:00ч всички хора  започнаха да слизат бързо надолу, а ние се чудим защо. Оказа се, че бягат от малките облачета, които се виждаха. Малки, малки, но като дойдаха и започна да духа страхотен вятър, а и мъгла се появи отнякъде изведнъж. Температурата спадна рязко от 19градуса до 6.5, но ние се бяхме приготвили с дрехи и не ни плашеше температурата нито мъглата. След това започна и да вали, а да си мокър в планината при 6 градуса е гадно.
Мъглата идва
Тук почна да вали и мъглата се появява леко
Хижата не се виждаше от мъглата, то нищо не се виждаше, стояхме и чакахме да спре дъждът. Часът беше 20:38 и дъжда спря, даже и небето стана синьо и започнахме да търсим място къде да разпънем палатките. След като избрахме място, направихме проверка за времето и се оказа, че вечерта се очаква да има гръмотевична буря с обилни валежи в района. Решихме да не спим на върха и да се върнем при колата, но как така фотограф като мен ще изтърве сутрешния изгрев на Сечеда, та то няма да се върнем повече и започнах да убеждавам спътниците ми да спим горе. Погледнах небето , а то -синьо.
 
– Ето вижте! Небето е ясно и няма облаци, няма вятър всичко ще е спокойно и може да не ни вали дори.
 
Съгласиха се с мен и разпънахме палаките бързо, че започна да се стъмва. Имаше и други с палатки, които бяха готови да спят горе, но нещо се поколебаха и поеха надолу. В 21:53 бяхме вече по палатките , а аз дори спях и не съм разбрал, че е заваляло. В 00:03 се събудих от страшно силна светлина и си помислих, че някои с фенер свети, след което чух силния звук от гръмотевица и след малко още една, и  още една и още… падаха съвсем близо до нас, а дъждът валеше като изведро. Казах си : това е, ще се мре! Гръмотевиците падаха все по – близо и по – близо, а ние бяхме на гола поляна , където нямаше нищо високо, нашите палатки бяха най – високата сграда. За наш късмет , палатката, в която спяхме е с метални тръби и накрайници , което хич не привлича гръмотевици. Мина 1 час, но дъждът продължаваше, гръмотевиците също и няма и намерение да спира.
 
Чувам че нещо шумоли в палатката и светнах с фенера и какво да видя? Палатката е мокра вътре и има направо малко кратерче с вода. Страхотно, сега и вода в палатката, не ми беше достатъчни металните пръчки, ами и вода. Провикнахме се към Йордан, които имаше двуместна палатка, която не беше мокра. Решихме да се преместим при него, но ние сме в 3 местна палатка и багажа едвам го събираме, представям си в двуместна палатка 3ма човека и багажа им, тясно ама сухоооо, а и топло.
Събрахме за бързо най – важните неща от нашата палатка и готови да се местим при него, но как като вали и гърми? Нямахме избор, прехвърлихме багажа и себе си  в палатката му, а нашата потъваше като титаник. Продължи да вали и гърми в продължение на няколко часа, но към 03:00ч спря и успяхме да поспим малко. Сутринта станах в 06:00ч да дебна изгрева, защото знам, че след дъжд е много красив. Да ама не , слънцето го няма никакво, а небето е в облаци. Все пак докато събирахме палатките, слънцето се показа и успях да заснема някоя друга снимка, но изгрева не беше нищо особено. Хапнахме и поехме по пътя надолу.
изгревътСега се питам?
 
-Заслужаваше ли си? – определено.
 
-Бих ли го направил отново – определено да.
 
В планината времето е променливо и не знаеш от кой ъгъл може да излезне бурята.
Ще започна с една мисъл, която е точно на място: “Into the forest i go to lose my mind and find my soul” или накратко , само луд човек при гръмотевична буря би продължил да се катери към планината.
Няма човек, които обича фотографията и планината да не е чувал за северните Алпи в Италия или така наречените Доломити. Аз, като човек обичащ и двете, мечтаех от доста време да посетя това място, сякаш някой ми беше хвърлил там пъпа :D. Чудих се кога ли ще оставя стъпка в тази планина.
 
Е успях, оставих стъпка и не само ….
Страници:  1

Коментари    
roburt48
07-10-2018 08:33

Чудесно :)
-0 +1
neillmakoli
10-10-2018 21:05

Браво.
И на мен са ми мечта Доломитите.
-0 +1
youstolemyheart
17-10-2018 18:03

Браво, смело, още!
-0 +1
sakuraki
23-10-2018 11:35

Благодаря :). На мен много ми хареса, но бях в сезон, в който е пълно с хора и беше много претъпкано. Ако се ходи там, може би ще е най - добре към септември октомври месец :)
-0 +0
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • На мотор из Алпите

    От Петър Емилов


    8000 км / 17 дни - от България през Сърбия, Черна Гора, Хърватска, Словения, Австрия, Италия, Швейцария, Франция и обратно.
  • 200 грама секс

    От Емил Данаилов


    Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем скоро, нямаше да са уморени и нервни.