|
|
от дата:
25.03.2025 01:23
Няколко пъти се връщах на този кадър, защото ми беше трудно да го приема като завършена работа. Не искам това да прозвучи като заяждане, затова ще се опитам да се аргументирам. Дъждът изглежда дигитално добавен – пада равномерно, без никакво взаимодействие със средата. Липсват мокри повърхности, отражения, пръски, светлинна промяна... По-скоро прилича на фон, отколкото на реален дъжд. Жената в кадъра също не изглежда "присъстваща" – по-скоро поставена. Не усещам емоция или тежест в тялото ѝ. Стои сценично, като поза, не като състояние. Черният букет, който носи, създава гротескно усещане – драматизъм без дълбочина. Имам чувството, че си поставил символ върху символ: дъжд, некролози, черни дрехи, котки, букет... И всичко това сякаш вика: „Виж ме, аз съм дълбока снимка!“ За мен това се доближава до онова, което наричам "търговия с визуална тъга" – естетика, често срещана в конкурсни фотографии: готови емоции, поръчкова драматичност, много ефект, малко истина. Не съм против режисираната фотография – напротив, тя може да бъде изключително силна. Но само когато има вътрешна логика: когато композицията, светлината, жестът и детайлите говорят заедно. Тук, за съжаление усещането е, че само се преструват, че имат какво да кажат.
Благодаря, че ми даде повод да се замисля. Бих се радвал, ако някой път поснимаме заедно!
|
Последвай Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram