Nikon D700



   Nikon D700 е дългоочаквана камера от феновете на японската марка Nikon. 24х36мм размер на сензора в полупрофесионално олекотено тяло е нещо, на което вечеnikon d700 над 3 години се радват "враговете" от Canon  и което е в основата на хиляди колкото безкрайни, толкова и безсмислени, но  нажежени спорове в интернет пространството.
Всъщност спорът за въвеждането на "лайка" формата при цифровите огледално-рефлексни камери не е от вчера. Реално обаче първият "full frame DSLR" не е произведен от Canon или Nikon,  а от Contax. Още през 2000-та година се появява 6 мегапикселов огледално-рефлексен фотоапарат с размер на сензора 24х36мм, носещ името Contax N Digital. Камерата е посрещната с голям интерес, но високата цена, придружена със значителен брой детски болести, не позволява на модела да се наложи. В същото време Contax явно няма финансов ресурс да продължи развойната дейност и да усъвършенства продукта си. Има теория, че точно този модел вкарва марката "под леда" и в крайна сметка тя спира да съществува.
  Две години по-късно Canon анонсират големия си пробив с 11мегапикселовия професионален EOS-1Ds. Феновете на марката ликуват и дори злорадстват на тема може ли Nikon да има "пълноформатна" камера при условие, че не си е сменил байонета. Появяват се уникални теории, според които Canon има "full frame", защото преди години предвидливо е сменил байонета си с по-голям. Тези теории се вихреха свободно години наред. Чувал съм ги от устата дори на утвърдени фотографи и винаги съм оставал озадачен от липсата на елементарни познания и логика в подобни разсъждения. Най-малкото, защото всъщност Nikon имат цифров огледално-рефлексен фотоапарат с 24х36мм сензор и то едновременно с Canon. Моделът се нарича Kodak DCS-14n, появява се заедно с Canon EOS-1Ds и въпреки, че официално се нарича Kodak, дефакто е хибрид между Kodak и Nikon, тъй като използва тяло и байонет на Nikon. Разбира се работи с обективи Nikkor. Сътрудничеството между двете марки не е от вчера, а датира още от началото на 90-те години, когато Kodak започват да произвеждат цифрови гърбове за филмовите камери на Nikon. 14мегапикселовият Kodak-Nikon е тежка студийна камера с уникална резолюция при ниски чувствителности и доста ограничени възможности за работа при ниска осветеност поради високия шум над 200ИСО. Две години по-късно моделът е заменен с усъвършенствания DCS-SLR/n с байонет за Nikon и  DCS-SLR/c за Canon. Така или иначе може да се каже, че Canon и Nikon имат "full frame" камера едновременно още в края на 2002-ра година. Трябва да се признае обаче, че в по-ниския ценови клас Canon получиха предимство през 2005-та година с олекотения EOS-5D, който фактически остана без конкуренция в класа си дълго време.
През 2007-ма година Nikon направиха впечатляващ пробив във високия  професионален клас с модела D3 - сериозна тежка и бърза камера с уникално ниски нива на шум. Nikon D3 се оказа първия истински Nikon с размер на сензора 24х36мм и първия цифров фотоапарат с чувствителност до 25600ISO ! Разбира се на професионална камера от този клас подхожда "професионална" цена, която не е по джоба на всеки. Беше въпрос на време да се появи "по-малкия брат" със същата матрица, но олекотено тяло и цена. Това стана година по-късно, а моделът получи името Nikon D700. Точно този модел ще бъде главен герой на ревюто ни.

От таблицата по-долу можете да се запознаете с основните технически характеристики на Nikon D700:


 
Резолюция 12.2 ефективни мегапиксела(4256х2832)
Размер на сензор CMOS 24х36 мм (FX формат)
Тяло и Байонет Магнезиево тяло , Nikon F байонет
Дисплей 3.0", 920 000 пиксела, ъгъл на видимост 170 градуса
Визьор Оптичен, пентапризмен, 95% покритие, увеличение х0.72 с обектив 50мм
Светкавица Вградена светкавица с водещо число 12 при 100ISO, гнездо за външни светкавици
Процесор Nikon EXPEED
Файлови формати RAW(NEF), TIFF, JPEG , RAW(NEF)+JPEG, 14 или 12 бита NEF, 14 битов АЦП
Чувствителност 100-25600ISO, Auto
Измерване 3D colour, 1005 сегментно, сентър и спот
Експозиция Компенсация на експозицията от -5 до +5 степени
Аутофокус 51 точков Multi Cam 3500FX, възможност за фина настройка на АФ според обектива. Запаметяване на настройки за 20 обектива. Contrast detect АФ в режим LiveView.
Типове АФ Единичен, следящ и ръчен фокус
Серийна снимка 5 кад/сек и 8кад/сек с батериен грип
Режими Програмен, изцяло ръчен, приоритет на бленда, приоритет на скорост
Скорости на затвора От 30сек до 1/8000сек + В, синхронизация за светкавици при 1/250сек
Баланс на бялото Автоматичен, ръчен + 7позиции. 2500-10 000К
Самоснимачка 2 или 20 секунди
Цветни пространства sRGB, AdobeRGB 
Шумоподтискане Избираемо от менюто - при дълги експонации и при високи чувствителности
Карти памет Compact flash
Батерия Литиево йонна EN-EL3e
Размери и тегло 147х123х77мм, 995г само тялото, без батерия

 
 
 1. Дизайн, ергономия и контрол. Тялото на Nikon D700 е от лека магнезиева сплав и разбира се има прахо и влагозащита. Камерата е типичен представител на традиционния "никонски" дизайн. D700 се различава малко от по-старите модели D200/D300. Пораснал е видимо във височина, заради по-голямата призма и незначително в дълбочина. Ширината е същата, но поради леко променените форми и пропорции изглежда по-малък. Това всъщност е оптическа илюзия, но поставен до D200 наистина изглежда по-компактен. Разликата в размера с по-големия брат по сензор Nikon-D3 е значителна, но това се дължи предимно на вградения в D3 грип. Ако използваме обаче батериен грип MB-D10, D700 става напълно съизмерим с D3. Аз лично предпочитам да имам избор, така че смятам възможността за сваляне на грипа за предимство.
Tака или иначе, камерата стои удобно в ръката, не уморява китката при дълга работа, а бутоните за контрол са разположени на правилните места, така че достъпът до тях е лесен и бърз.
d700
 - Дисплеят е безупречен, с резолюцията си от 920 000 точки и ъгъл на видимост 170 градуса, той дава чудесна възможност за детайлен преглед на вече заснетата снимка или точно композиране и фокусиране в режим LiveView. Увеличението на изображението е бързо и удобно, като за разлика от по-стари моd700дели Никон, при D700 се използват два директни бутона за тази цел. Както може да се очаква, D700 е снабден с горен LCD дисплей, благодарение на който, фотографът получава информация за основните настройки и режими - скорст, бленда, режим на работа, корекция на експозицията, баланс на бялото, режим на АФ, файлови формати, резолюция, статус на батерията, брой оставащи кадри и т.н.

 - Визьорът не е толкова голям, както при Д3 и покрива 95% от кадъра, но въпреки това е много добър. Не мога точно да преценя дали е по-добър от този на D300, струва ми се, че са твърде близки. Все пак смятам, че в този ценови клас Nikon трябваше да поставят призма и визьор идентични с този на Д3, тъй както са постъпили инженерите на  Sony в модела си А900.
Във визьора, на дисплея и дори на горния LCD дисплей може да получите информация  за наклона на камерата спрямо хоризонта. Функцията е наречена "Виртуален хоризонт" и е доста полезна, особено при пейзажна фотография.

 - Байонетът е типичния за Nikon - F mount. Това е предпоставка за използване на различни видове обективи, включително и механични такива, произведени преди десетилетия. Не е проблем да се използват и DX обективи. При слагането на такъв обектив, камерата сама го разпознава и преминава в т.нар. "кроп" режим, при който се ползва само централната част на сензора  с размери 23.6 х 15.8мм. Резолюцията в този случай е 5.1мп. За разлика от Д3,  Д700 е снабден с почистване на сензора от прах.

 - Затворът е електромеханичен, изработен е от олекотени материали и има гарантиран живот поне 150 000 сработвания.

 - Управлението и менюто са почти идентични с тези на D3. В менюто има няколко раздела - shooting, playback, custom, setup, retouch. То предлага възможност за голям избор от настройки и в същото време с него се работи лесно и интуитивно. Не смятам да се задълбочавам с подробно описание на всички възможни функции, които се управляват от менюто, само ще спомена основните:
  Раздел shooting - настройка на снимачните процеси : качество на картината, резолюция, баланс на бялото, чувствителност, лайввю, шумоподтискане, цветно пространство и т.н.
 Раздел custom  - персонални настройки : тук влизат всякакви особени предпочитания за настройки като стъпки на компенсация на експозицията, стъпка на смяна на чувствителността, фина настройка на експозиция, размер на централната зона за измерване, осветяване на зоната за фокус, настройка на закъснението на самоснимачката, най-висока и най-ниска синхорнна скорост при снимане със светкавица, заключване на спусъка ако няма карта памет и други подобни.
 Раздел setup - технически настройки : формат на картата, настройка на яркост на дисплея, настройка на видео изход, език, време, дата, информация за батерията, версия на фърмуера и т.н.
 Раздел playbek - възпроизвеждане на заснетото изображение: завъртане, слайдшоу, режим на дисплея, скриване на снимки, избор на папка и т.н.
 Раздел retouch - обработка на картината още в апарата: филтри, корекция на червени очи, конвертиране в ч/б и др. Не съм сигурен дали слагането на подобна екстра е необходимо във висок клас камера, но така или иначе инженерите на Nikon са решили да я внедрят в D700.

И така, време е да преминем към по-основните неща, тъй като съм убеден, че всеки потребител, който би решил да закупи Nikon D700 е достатъчно грамотен да разучи настройките и менюто във всяка камера.

 2. Аутофокус.  Nikon D700 e снабден с 51 точков AF със сензор MultiCam 3500FX. Освен това фотографът има възможност да зададе фина настройка на АФ за 20 обектива. Прецизността и бързината на автофокуса е може би един от най-определящите фактори при избор на DSLR. Точният АФ е гаранция за резки и детайлни снимки. Камера с по-ниска резолюция, но винаги точен АФ би дала много по-детайлно изображение и би свършила много повече работа  от камера с висока резолюция, но не особено прецизен АФ. В това отношение Nikon имат дългогодишен опит и чудесна репутация. Не прави изключение и D700. Автофокусът е много бърз и точен . Следващият пример илюстрира горното.
Серията от снимки по-долу е заснета с обектив Sigma 70-200/2.8 HSM APO DG Macro. Фокусното разстояние е 200мм, а блендата 2.8 - това са максимално тежки настройки за АФ системата и за обектива и за апарата. Снимано е в режим на серийна снимка през стъклото на движеща се кола. Ние се движехме с около 90-100км/ч, колата насреща вероятно поддържаше подобна скорост.
Ето и резултатите  :

d700

 Камерата е снабдена и с Contrast Detect AF , който работи в режим LiveView. Той не е особено бърз, но когато се използва LiveView можете да увеличите зона от изображението 1:1 - т.е. един пиксел от снимката се отразява като един пиксел на дисплея. Това позволява фокусът да бъде настроен с абсолютна точност.

3. Качество на изображението.  Д700 е камера във високия ценови клас и от нея се очаква високо качество на изображението. Това наистина е така, но при условие, че се снима в RAW. Тогава може да бъде извлечена цялата информация от големия 12мп сензор. JPEG форматът върши работа в много ситуации, но според  мен инженерите на Nikon биха могли да се постараят повече в някои аспекти, а именно - динамиката и детайлността. В JPEG тези два параметъра не са на достатъчно добра висота. Дори и при малки контрасти картината лесно "гори" в светлите области, а в сенките информацията не е достатъчна. В същото време изображенията са меки и недостатъчно детайлни. В RAW ситуацията е коренно различна - динамиката е изключително висока. Дори и при много силно преекспонирани сцени е лесно да бъдат възстановени детайли в светлите зони. Същото се отнася и за остротата.
Ето как изглежда една стандартна семейна снимка, заснета в JPEG. В  дясната част лицето на детето е непоправимо изгоряло ако снимката беше заснета само в JPEG:
 
 
На отсечките по-долу се вижда ясно разликата между JPEG ( в ляво) и RAW (в дясно):
 
 
На мен ми е пределно ясно, че от RAW винаги може да се извади повече динамика, когато се налага и в по-сложни светлинни условия, , но в случая JPEG-a "издиша" при твърде елементарни сцени. Разбира се, тази камера е за сериозна работа и се предполага, че ще се работи предимно в RAW.
 
 При шумът обаче нещата са различни.. Подобно на D3, D700 има изключително ниски нива на шум и перфектно шумоподтискане на цветния шум в JPEG при много високи чувствителности. В RAW шумът отново е нисък, но не толкова, колкото в JPEG и е необходима известна работа с шумоподтискащите програми. От личен опит установих, че до 1600ISO e за предпочитане да се снима в RAW . При по-ниските чувствителности обикновено държим на детайла и динамиката.  Екстремно високите чувствителности (3200-25600ISO) обаче, обикновено ползваме за да уловим мига, когато осветеността е много ниска. Тогава на първо място е факторът "нисък шум" . JPEG форматът на камерата осигурява много ниски нива на шум в комбинация с достатъчно добра детайлност за репортажни цели. Над 3200ISO предпочитам да снимам в JPEG, тъй като в RAW губя излишно време за чистене на шум и в края на процеса не успявам да получа по-добра картина, отколкото в JPEG. Така че , от 100 до 3200ISO - RAW, a от 6400 до 25600 - JPEG.
 От следващите примери, заснети при висока чувствителност, може да си направите извод за разликата между RAW и JPEG като шум и детайлност. Снимките са заснети в JPEG  и RAW едновременно. В ляво е от JPEG , в дясно от RAW.

Целият кадър:





   1600ISO:



   3200ISO:



  6400ISO:



  12800ISO:



  25600ISO:



 За да придобиете по-пълна представа, може да изтеглите всички файлове в пълен размер от ТУК

 Мога да кажа, че 6400ISO е префектно използваема чувствителност, детайлността и нивата на шум позволяват да бъде отпечатано копие с размер 60х40см без видими или дразнещи нива на шум. Дори и екстремните чувствителности 12800 и 25600ISO вършат работа за репортажни цели, когато най-важното е да уловим мига при ниска осветеност. Впечатляващ резултат.
Вероятно ще се запитате защо не съм включил примери под 1600ISO. Отговорът е ясен - при чувствителности до 1600ISO шум на практика няма. В примерните снимки ще можете да видите снимки в реална обстановка при всякакви чувствителности.

Интересно е сравнение в този аспект с друга камера в същия ценови диапазон - SONY A900. Тя е с резолюция 24.5мп и поради тази причина показвам сравнение при интерполирана до същата резолюция картина от D700 и след това намалена до 12мп картина от A900.
Снимките и с двете камери са заснети при 640ISO. Обективите са Nikkor 50/1.4 и Minolta 50/1.7 и двата затворени на бленда 2. Снимките са конвертирани от RAW при еднакви настройки на конвертора:

Ето цялата сцена:



 Отсечки 100% при 12мп . В ляво е от А900, в дясно от Д700:



Отсечки 100% при 24мп. В ляво е от А900, в дясно от Д700. От Д700 картината е интерполирана и допълнително изострена:

 
 От ТУК можете да изтеглите тези примери в пълен размер
 
 
 
Ето още един пример за реална сцена привечер, заснета от ръка при висока чувствителност( 3200ISO). Обективът е Sigma 70-200/2.8 HSM  APO DG. Кликнете върху снимките, за да ги отворите в пълен размер:
 
 
 JPEG :
 
 
 
  RAW без корекции :
 
 
 
 
RAW  с корекции на контраст и гама:
 
 
 
 
  Софтуерът на D700 коригира много добре някои недостатъци на оптиката като хроматични аберации и винетиране.
 
 Ето пример за корекция на аберации.
 Целият кадър:
 
 
 
 
 Отсечки 100% . В ляво от RAW (аберациите се виждат добре). В дясно JPEG (аберациите са перфекто почистени от софтуера на камерата):
 
 
 
 
Следващите два примера показват корекцията на винетирането. Горната снимка е от JPEG, долната от RAW:
 
 
 
 Анализирайки качеството на изображението, не може да не спомена някои особености на цветопредаването и балансът на бялото. Проблеми с тях не се наблюдават, освен при изкуствено осветление с нажежаема жичка. Тогава автоматичният баланс на бялото е твърде неточен и дори при предварително зададените настройки е трудно да получим напълно задоволителни резултати. Нужна е много прецизна ръчна настройка или работа в RAW и последваща настройка в конвертора.
 
 4. Примери при различни снимачни условия.
Снимките по-долу са заснети с обективи Nikkor 50/1.4, Sigma 70-200/2.8 HSM APO DG, Tamron 10-24 ( в кроп режим). Кликнете върху тях, за да ги отворите в пълен размер.
 
 1250ISO, 50mm, F1.4, 1/80sec, WB - manual, изкуствено осветление ( снимка : Васко Николов - Valetvitor):
 
 
Същият кадър, след корекция на баланса на бялото в конвертора:
 
 
Както се вижда от този пример, при изкуствено осветление не помага нищо друго, освен снимането в RAW  и последваща корекция на WB.
 
 Следващите два примера илюстрират високата детайлност, която може да бъде постигната, използвайки висококачествен обектив.
 
 200ISO, 50mm, F4.5, 1/1600sec :
 
 
200ISO, 50mm, F2, 1/640sec (Снимка : Васко Николов - Valetvitor) :
 
 
800ISO, 160mm, F2.8, 1/800sec. JPEG:
 
 
800ISO, 135mm, F2.8, 1/1250sec, JPEG;
 
 
400ISO, 200mm, F4, 1/640sec :
 
 
250ISO, 112mm, F2.8, 1/1250sec (снимка Васил Николов - Valetvitor):
 
 
400ISO, 200mm, F2.8, 1/1000sec:
 
 
400ISO, 200mm, F2.8, 1/800sec :
 
 
250ISO, 70mm, F2.8, 1/1600sec :
 
 
1000ISO, 70mm, F2.8, 1/80sec ( снимка : Васко Николов - Valetvitor) :
 
 
400ISO, 200mm, F2.8, 1/640sec :
 
 
1600ISO, 70mm. F2.8, 1/60sec :
 
 
2000ISO, 50mm, F1.4, 1/400sec :
 
 
 800ISO, 50mm, F2.0, 1/250sec :
 
 
1600ISO, 200mm, F2.8, 1/400sec :
 
 
  400ISO, 100mm, F4, 1/640sec :
 
 
200ISO, 200mm, F5, 1/500sec :
 
 
800ISO, 200mm, F4, 1/400sec:
 
 
640ISO, 200mm, F2.8, 1/800sec :
 


ТУК може да видите още снимки в ревюто ни за Tamron 10-24 , заснети с D700 в "кроп" режим  . Всички снимки от протестите на 14.01.2009 са заснети с D700. Пейзажите в края на ревюто са с друга камера.
 
 
 5. Предимства и недостатъци:
 
 
+ бърз и точен АФ, възможност за фино калибриране според обектива
+ 51 фокусни тички с интуитивно избиране
+ стабилно влагозащитено метално тяло и добра ергономия
+ много ниски нива на шум, напълно използваеми 6400 и дори 12800ISO
+ бърза серийна снимка, до 8кад/сек с грип
+ тих затвор и много бърз ход на огледалото
+ много добър визьор и дисплей
+ висока детайлност и динамика в RAW
+ 14 битов RAW
+ корекция на хроматични аберации и винетиране в JPEG
+ LiveView с възможност за увеличение 1:1 и contrast detect AF
+ функция Active D-Lighting  за повишаване на динамиката в JPEG ( препоръчвам да се снима в RAW за висока динамика)
+ система за почистване на сензора от прах
+ HD видео изход
 
- JPEG файловете са със сравнително ниска динамика и острота (добре е при ниски чувствителности да се снима в RAW)
- балансът на бялото е неточен, особено при изкуствено осветление
- визьорът е добър, но в този ценови клас, клиентите очакват покритие 100%
 
 Nikon D700 е камера предназначена за професионалисти и напреднали любители. Това е камера, подходяща за сериозна работа от хора, които знаят как да си служат с нея и как да извлекат максимума от възможностите и. Ако смятате да ползвате само JPEG, това не е вашият фотоапарат. Максимално качество като острота и динамика ще получите ако работите в RAW. Изключително ниските нива на шум, прецизния АФ,  дори и при ниска осветеност  и бързата серийна снимка са функции, които вършат перфектна работа, когато светлината не достига, а желаем да уловим момента без да разваляме атмосферата със светлина от светкавици.
Стабилното, но не прекалено тежко тяло често е за предпочитане пред големите професионални тела с вграден грип.
Моята препоръка към Nikon е да подобрят софтуерно, доколкото е възможно качеството на JPEG файловете, и особено баланса на бялото и динамиката, тъй като в някои случаи е удобно да се снима в JPEG и е още по-удобно да не се губи време за корекции по-късно.
 
Б.Бонев'2009
 
Всички снимки в това ревю са обект на авторско право и използването им без разрешение на автора е незаконно.