Ревю на фотоапарат Olympus E-420 / Zuiko 25mm F2.8 pancake*

Olympus E-420 е наследник на добилия популярност като "най-малък DSLR в света" Е-410. Всъщност, на пръв поглед, разликите между двете камери не са големи. Дизайнът и управлението са идентични. Няма особени разлики и в менюто. Сензорът е отново познатият ни 10mp NMOS, същият е и визьора, както и 3 точковият АФ. Незабележимо на пръв поглед е пораснал дисплеят - от 2.5" на 2.7" и от 215000 на 230000 пиксела, като има подобрения в ъгъла на видимост. Практически изображението може да се наблюдава добре от ъгъл 160-170 градуса, което позволява камерата да се използва лесно от по-нестандартни гледни точки в режим LiveView. Именно при този режим се наблюдава и основната разлика с предшественика Е-410. Новият модел поддържа LiveView с contrast detect AF, което означава, че при  LiveView  можете да фокусирате както с всеки нормален ултразум или компактен фотоапарат. Също така видимо подобрение има в динамиката на изображението в JPEG. Явно инженерите на Олимпус са обърнали внимание на  многобройните критики към марката в този аспект.
Както казах, няма генерални разлики между Е-410 и Е-420 и поради тази причина в това ревю не мисля да се задълбочавам върху основните снимачни параметри и харакетеристики на модела. Тях може да прочетете в ревюто ни за Е-410/510. Идеята в случая е да обърнем внимание на комбинацията с новия ултракомпактен обектив Zuiko 25mm F2.8, наречен с вкусното название "палачинка".
Всъщност стремежът на Olympus   да създава супер компактни качествени камери, притежаващи възможностите на по-големите си събратя, не е от вчера. Още през 1963г, Олимпус представят филмовият огледално-рефлексен Pen-F, който работи с размер на кадъра 24х18мм (половинката на 24х36) . Идеята е да бъде наложен удобен и много компактен качествен репортерски фотоапарат, който да не бие на очи и да конкурира популярните по това време телеметрични камери на Leica. Както сега за системата 4/3, така и преди 45 години,  за Pen-F  са създадени внушителен набор от обективи, които покриват фокусни разстояния от 20мм до 800мм !  За Pen-F също има разработени ултракомпактни обективи тип "палачинка" . Такъв обектив е 25мм F2.8, който сега виждаме и в автофокусна версия за дигиталната система 4/3.
През 1963г Olympus рекламират компактността на Pen-F, показвайки го сложен в мъжка обувка. Пробвах да направя същото с комбинацията E-420 и 25/2.8 . Резултатите може да видите на снимките в дясно:)
Докато снимах с Е-420 и палачинката 25/2.8 , успях да се убедя в предимството, което осигурява една качествена компактна камера. На първо място - тази комбинация е незабележима за околните. Буквално може да се "наврете" в хората на улицата без да ви обърнат особено внимание. Те не се чувстват застрашени, тъй като камерата и малкият обектив изглеждат като играчка. В същото време за разлика от компактните и ултразум камерите, Е420 е изключително бърза камера. Спусъкът в много чувствителен, автофокусът е бърз, а затворът е безшумен. Идеална комбинация за улична (street) фотография.
Обективът Zuiko 25/2.8 се явява нормален за Е-420. Фокусното му разстояние - 25мм е почти равно на диагонала на кадъра на системата 4/3.  Такъв тип обективи са много подходящи за всякакви цели - ежедневни снимки, портрети, пейзажи, репортаж и т.н.
По-долу може да видите MTF графика на обектива, конструкцията му, както и таблици с основните характеристики на камерата и обектива :

Zuiko 25/2.8 :




 

Olympus E-420 :



 

За съжаление все още Adobe Camera Raw не поддържа RAW файловете от Е-420 и поради тази причина за сега ще покажа тестови кадри от камерата, заснети в JPEG. Всички снимки са заснети  с обектив Zuiko 25/2.8 . 
От следващите примери може да си направите изводи за нивата на шум и шумоподтискане при различни чувствителности. Заснети са при настройки на шумоподтискане - стандарт и ниска осветеност :

Целият кадър :



Отсечки 100% :

100ISO, F2.8 :



100ISO, F3.5 :



200ISO, F3.5 :



400ISO, F4.5 :



800ISO, F4.5 :



1600ISO, F4.5 :



При отсечки 100% е видимо смекчаването при по-високи чувствителности, в резултат на засиленото шумоподтискане. Разбира се при нормални размери на печат до 30х40см, това няма да бъде особено забележимо.

Следващите отсечки, са от кадри заснети при 1600ISO и различни нива на шумоподтискане.

 - Изключено шумоподтискане :



 - Шумоподтискане LOW :



- Шумоподтискане Standart :


 Шумоподтискане High:



 Кутиите на филмите са издадени с около 3-4см пред секцията, така че цялата зона в ляво от тях (дървото, стъклото на витрината и т.н.) е извън фокус. В самата витрина има доста тъмни зони.
 Ако желаете да оцените по-подробно характера на шума, може да изтеглите RAR файл с всички примери в оригинален размер, директно от камерата.

Интересна роля играе функцията "gradation" . Тя има няколко режима - Auto, Normal, Low key, High key. Препоръчвам да се използва режим ауто, тъй като в този режим камерата анализира типа, контраста и яркостта на обектите в заснеманата сцена, след което регулира нивата в различните области на сцената, така че да няма преекспонирани или недоекспонирани участъци. По-този начин се повишава значително динамиката. Разбира се понякога рискуваме по-контрастните сцени да се получат твърде вяли, но по-важното е че запазваме информацията в критичните области и след това можем лесно чрез подходящ софтуер да възстановим вътрешния контраст .
Ето и един пример в това отношение (клинете върху снимките, за да ги отворите в пълен размер) :

Режим "normal"



Режим "Auto" . Виждате промяната - разработка в сенките и поява на облаци в небето.



Горната снимка е със запазен детайл в тъмните и светлите области, но страда до известна степен от липса на контраст. Този проблем се решава лесно само с функцията "curves" на фотошоп :



 Обективът Zuiko 25/2.8 е почти еднакво добър като острота при всички бленди и също така отново при всички бленди демонстрира леки аберации в краищата на кадъра. За съжаление все още Adobe Camera RAW не поддържа файловете от Е-420 и поради тази причина не мога да разбера доколко би се повишила остротата в RAW и доколко могат да се коригират аберациите при конвертиране. Приложения в комплекта на камерата софтуер за конвертиране дава идентични резултати с JPEG директно от камерата. Очаква се до 3-4 дни Adobe да пуснат новия плъгин за ACR и тогава ще допълня ревюто със снимки, конвертирани от RAW.
Ето примери, при които е заснета сцена с тъмни и светли области при различни бленди . Фокусът е по жълтата обява "Шофьорски курс" (кликнете на снимките, за да ги отворите в пълен размер) :

F2.8 :



 F4.0 :



F5.6 :



F8.0:



 На пръв поглед изображенията ми стоят малко меки и слабоконтрастни и поради тази причина реших да проверя какво ще се получи ако опитам да отворя JPEG файла като RAW (CS3 поддържа тази възможност) .Коригирах аберациите, повиших внимателно контраста и изострих изображението. Смятам че резултатът е сполучлив и JPEG файловете от Е-420 се поддават добре на обработка (кликнете върху снимката, за да я отворите в пълен размер):






Следват примери с обектив 25/2.8, заснети при реални условия с различни скорости и бленди (кликнете върху снимката, за да я отворите в пълен размер) :

 100ISO, F5.6, 1/1000 sec :



100ISO, F5.6, 1/500 sec :



 100ISO, F5.6, 1/640sec :



 200ISO, F2.8, 1/500sec :



 200ISO, F2.8, 1/1600sec :



 200ISO, F2.8, 1/1250 sec :



 100ISO, F5.6, 1/800 sec:



 100ISO, F2.8, 1/800sec :



 100ISO, F5.6, 1/1000 sec :



 100ISO, F4.0, 1/1250 :



 100ISO, F4.0, 1/1000sec :



 100ISO, F4.0, 1/800sec :



 100ISO, F4.0, 1/800sec :



 100ISO, F2.8, 1/2000sec :



 100ISO, F3.5, 1/250sec :



 100ISO, F5.6, 1/500sec :



 800ISO, F2.8, 1/200sec :



 800ISO, F2.8, 1/160sec :



 100ISO, F2.8, 1/200sec (contrast detect AF) :



 100ISO, F2.8, 1/200 sec (contrast detect AF) :



 100ISO, F2.8, 1/2000sec ( contrast detect AF) :



  100ISO, F2.8, 1/2000sec :



 100ISO, F5.0, 1/250 sec :



   100ISO, F2.8, 1/2500 sec :



  Ще очаквам новия plug-in за ACR, който поддържа RAW от Е-420, след което ще добавя още снимки и сравнения RAW/JPEG.

 Предимства и недостатъци на Е-420 :

 + Изключително компактен и лек
 + Бърза реакция на спусъка, бърз AF
 + LiveView с Contrast detect AF и разпознаване на човешко лице
 + Голям дисплей с ъгъл на видимост 176 градуса
 + Чувствително повишена динамика в сравнение с предшествениците
 + Няколко нива на шумоподтискане
 + Поддържа безжични светкавици
 + Традиционно много добро почистване на матрицата от прах
 + Вграден RAW конвертор
 + Богато на настройки меню
 + Подобрено захващане (в сравнение с Е-410)
 + Добра цена

 - АФ е само 3 точков
 - Малък визьор (в сравнение с други DSLR)
 - Меко изображение в JPEG (Има нужда от постобработка)
 - По-шумно изображение при високи чувствителности и особено в сенките (в сравнение с DSLR камери с APC матрица)

Предимства и недостатъци на Zuiko 25/2.8 :

+ Изключително компактен и лек обектив
+ Висока рязкост при всички белнди
+ Бърз и безшумен АФ

- Хроматични аберации при всички бленди. Всъщност това е единствения недостатък на обектива. За щастие типа на аберациите е такъв, че се чистят лесно чрез подходящ софтуер.

И така,  след няколкодневно снимане с комбинацията Olympus E-420 / Zuiko 25/2.8 , мога да кажа, че съм очарован от усещането, което предизвиква малкият фотоапарат. Действително е удоволствие да снимаш с DSLR, който можеш да събереш в джоба на якето си. 25мм обектив отговаря на традиционния нормален 50мм за 35мм филм и фактически с него могат да бъдат заснети разнообразни сцени.  Особено подходяща е комбинацията за улична фотография, когато сте вътре в действието и в същото време желаете да останете незабелязан. Contrast Detect автофокусът е чудесна екстра при снимки на пейзажи от статив, макро , предметна фотография и т.н. Повишената динамика в JPEG е нещо, което феновете на Olympus чакат отдавна и най-накрая получиха.
Въпреки, някои недостатъци, които съм споменал по-горе , смятам че E-420 в комбинация със Zuiko 25/2.8, може да бъде чудесен избор както за любителите, така и за професионалистите, които желаят да имат втори малък, но качествен и надежден фотоапарат.

Официален вносител за България - Photosynthesis

Б.Бонев ' 2008