КАЧЕСТВОТО НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗОБРАЖЕНИЕ И ВЛИЯНИЕТО НА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ НЕГО

Влиянието на светлината върху възприятието за качество.

дата 02.03.2013 г.  |  автор Енчо Найденов - NE  |  http://www.enchonaydenov.com/

       Първото, което можем да направим със светлината е да подчертаем субективното възприятие. Използването на остро осветление, липсата на преход между осветената и неосветената страна ще засили усещането за контраст. И ще създаде такъв (микро контраст) в най малките обекти на снимката, където няма как да се забележи прехода. Отделно ако не поставим запълващо осветление можем да постигнем максимален контраст, и да се получат напълно черни участъци в снимката. Добавянето на контрова светлина в тъмните участъци на рисуващото прави ефекта максимален.

        Както стана ясно за постигането на острота и по-голяма ДРИП е необходим висок интензитет на светлината. При наличното осветление навън, той се определя от моментното светене на слънцето, което може сериозно да ни ограничи.

При постоянното изкуствено осветление е само въпрос на мощност на телата – колкото е по-голяма, толкова по-висок интензитет. Тук можем да отбележим голямото предимство на метал халогена и неговото кпд, за получаване на високи осветености. Но дори те често са недостатъчни за постигането на висока скорост на снимане, съпътствано с прилична дълбочина на рязко изобразяемото пространство.

С тази сложна задача най-добре се справят светкавиците и затова, те са и основния избор на фотографите при снимането на хора или движещи се обекти. Но и при тях има противоречие, с увеличаването на мощността на импулса се удължава време за разреждането на светкавицата. Тоест подобно на постоянното осветление – с увеличаването на блендата се намалява скоростта на снимане. Като цяло при добрите студийно модели времето на разряд не пада под 1/400с за т0.1, което е достатъчно за повечето стандартни приложения. Около 90% от фотографската работа може да се свърши при скорости под 1/1000 с.

Трудна за решаване фотографска задача се получава, когато трябва да снимаме на скорости на 1/1000с и достатъчно затворени бленди. Единственото решение за да постигнем едновременно и затворена бленда и кратък импулс е да се използват много на брой светкавици с минимална мощност (под 20-30 джаула). За съжаление това е доста скъпо, предвид голямото количество скъпа осветителна техника, която ни е нужна. Освен финансово ограничение има и още един технически проблем за решаване. Трябва да гарантираме, че всички светкавици ще светнат абсолютно едновременно, иначе рискуваме и най-малкото разминаване във времето да размаже кадъра.

        Цветът (спектралният състав) на светлината също влияе върху субективното възприятие. Студените тонове и по-синкавата светлина се възприемат като по-детайлна, и усещането е за повече подробности, доколкото топлите тонове, в жълто оранжевата гама имат склонност към уеднаквяване и загуба на детайл. Това се отнася както за светлина с различна цветна температура, така и за използването на леки до средно силни монохроматични филтри за корекция на цветността.

        Трябва пак да подчертаем, че самоцелното търсене на обективно или субективно усещане за максимално качество не е в полза на дадената фотография, всичко трябва да има смисъл и да е подчинено на основната идея, дори и от това значително да пострада качеството на снимката.

Страници:  1 2 3 4 5

  • Как да изберем цифров фотоапарат

    От Бони Бонев


    Знаем много добре, че първото нещо, с което се сблъсква всеки нов любител на фотографията, е трудната задача за избор на необходимата му техника. Никак не е лесно човек да се ориентира в морето от видове марки и модели цифрови камери, което ни е заляло през последните няколко години. Може би най-големият проблем идва от факта, че самите потребители не знаят какво точно им е необходимо. Има ли идеален фотоапарат? Едва ли може да се отговори еднозначно на този въпрос...
  • Стабилизация

    От Бони Бонев


    С напредването на електронните технологии в края на 20 век, се появяват и първите системи за оптична стабилизация, които в много отношения решават проблемите с нестабилността на камерата при заснемане с ниски скорости или телеобективи. В основата на системата за оптична стабилизация стои плаващ оптичен елемент, контролиран от сложна система от датчици, регистриращи вибрациите и микромотори, отклоняващи оптичния елемент в зависимост от подадените от датчиците сигнали, така че да бъде компенсирано трептенето на ръката на снимащия. Пионери във въвеждането на тази система са Панасоник при видеокамерите и Никон при фотоапаратите. През 1993г Никон представят на пазара първият модел компактен фотоапарат с означение VR(vibration reduction), a 2 години по-късно японският гигант Canon създава подобна система с означение IS(image stabilizer) за варио обектив 75-300мм, предназначен за огледално-рефлексните камери Canon EOS.