На мотор из Алпите

Няколко наблюдения:

- Алпите са създадени от Бог и местните само за мотористи и колоездачи - да отидеш с кола е все едно да влезеш в църква с ВЕФ на рамо (не е непременно забранено, но е адски неуместно и пречи на вярващите да упражняват религията си)

- битът на алпийските селяни (защото там има предимно селца) е на ниво на чистота и спретнатост далеч над това на средностатистическия софийски гражданин с претенции. Само ще кажа, че когато алпийския селянин си пренаса сеното през пътя слага специален знак на поне 30 м. от двете страни и зад него се движи алпийска селянка с нещо като прахосмукачка и грижливо събира падналите на асфалта тревички (това е свързано и с грижата за моториста и не се отнася за пътищата в някои части на френските Алпи, чиито завои са старателно опесъчени и олайнени).

- всеки италианец е с максимум 10 стотни по-бавен от Валентино Роси, независимо от мотора. Те са приели, че ще умрат в аксиденте и от там нататък единственото, което ги вълнува, е кой ще го направи най-зрелищно и това се отнася за всички възрасти - в някакво малко градче две италианчета пред мен се маризеха здраво с пестници без изобщо да намаляват мотопедите (които според мен нямат такава опция - газта им е само off или пълна газ) и така нагоре по криволичещите улички, докато аз едвам ги догонвах, за да видя дали ще се утрепят. Не се.

- германците не знаят, че има и друго освен GS1200 с всички екстри (притопляне на седалката и ръчичките, електрическо краче и пр.) и спират във всяко населено място, т.е. на всеки половин час, за да ударят по една бира и шумно да обсъдят изминатите 20 км.

- американците са си същите натрапчиви гъзове и на мотор. Разликата е, че в Алпите са на косъм да бъдат яко бити и изхвърлени на всеки завой от хората, за които кефа не е да се качиш (заедно с дебелата си жена по къси гащи и тестяна кожа) на огромен мотор с ремарке, окичен с американски знаменца и балончета и да се движиш с 30 мили в час в огромна група, равномерно разпределена върху целия път. Както наблюдавах, начинът за справяне с подбни процесии е скромна група от италианци, германци (WW2 ?) и пр. да ги изпревари през ливадата отстрани, да спре напряко пред тях и да извие рогата на каската на тези от тях, които не са изпопадали от рязкото спиране. След това американската група остава да се възстановява в близкото село, а жената с прахосмукачката от т. 1 по-горе минава да почисти следите от страха им от пътя.

- швейцарците са ужасно нагли копелета и не пропускат да отбележат, че никога не крадат и в селата, където не живеят навлеци от други страни, магазините не се заключват през нощта. Ама на тях за какво ли им е да крадат, като де що някой нещо открадне по света, все при тях го носи да му го пазят срещу 20%.

- България не е “Швейцария на Балканите” по нито един показател.

И няколко скромни съвета:

- ако на номера ви пише “BG”, казвайте, че е Белгия и тогава изведнъж започва да има zimmer - местните са спретнати, но не непременно много умни.

- не слагайте ръбести предмети в сака, дето ви се опира в гърба - ще ви убиват цял ден, щото ще ви мързи да си развързвате багажа.

- и най-важното - няма страшно.