Неутрални градиентни филтри

Увод

дата 07.05.2013 г.  |  автор Иван Миладинов - Jirko  |  www.ivanmiladinov.com

Помня първия ден в който излязох да снимам с новия си фотоапарат Canon 40D. Това беше първия ми DSLR, преди това бях снимал само на ленти и с една цифрова сапунерка. Преди този ден в продължение на месеци докато събирах кинти, зяпах по фотофоруми и сайтове разни впечатляващи пейзажи с драматични небеса и невероятни цветове, надъхвайки се допълнително и бях сигурен в едно – важното е да имам готин фотоапарат. Надали някой от вас би могъл да си представи разочарованието ми тогава, докато гледах прегорялото на небе на дисплея при всяка една снимка. В този момент бях сигурен в едно – апарата е прецакан, така си мислех аз, няма начин за толкова пари да снима дори по-зле от сапунерките…

Тогава снимах в JPEG и то в най-малката резолюция, защото картата ми беше 1GB и нямах място на нея, а и нали пуцах всичко, що ми попаднеше пред очите наред, правех поне 500 снимки за едно излизане. Мислех, че статива е ненужна вещ, която ще ми трябва само когато снимам водопади, и че филтрите се наричат още поляризатори. Естествено снимах само по обяд, тогава светлината беше най-силна и имах добра скорост от 1/1000 на бленда 4, за да не ми се размаже снимката.
Същия ден се прибрах в нас и седнах пред компютъра за да гледам описанията под снимките в Таймкечър :). Чудех се с каква техника са правени, както всеки новак и аз естествено мислех, че всичко е във фотоапарата.. Докато четях екзифите забелязах и описанията на филтрите използвани при повечето от снимките. И така приятели зачетох се аз в Гугъла и сякаш преоткрих Америка, топлата вода, огъня и колелото в един момент – открих градиентите.
Естествено няколко дни по-скъсно открих Фотоматикса и HDR, което беше много лошо, защото в продължение на няколко месеца “създавах” едни ужасни неща, които лично аз наричах пейзажи. Отначало много се накефих защото вече имах небе, но после забелязах, че облаците са на зърна, изкривяват се цветовете и като цяло снимките изглеждат неестествено защото сенките и тъмните области имаха прекалено много детайли. Чудех се къде е грешката, пробвах какви ли не методи на обработка, но така и не се научих тогава. Оказа се, че тази техника не е баш за начинаещи, а точно обратното – за хора които имат много добър усет за обработка и знаят точно какво правят.
След HDRите пробвах да снимам 3 кадъра в клин и да ги сглобявам ръчно, но това адски много ме изнервяше. Точно тогава намразих обработването на снимките, ужасно досадно ми става и до ден днешен от него.
Така се върнах обратно на филтрите.

 


 

Страници:  1 2 3 4 5 6