Olympus E-M1



Olympus E-M1 е последният т.нар. "флагман" на японската марка. Наследник на добилия популярност с ретро излъчването си Е-М5, за когото вече публикувахме ревю миналата година, E-M1 предлага доста нови опции, без да има промяна в качеството на изображението, резолюцията, чувствителността и т.н. Това не е изненада, при условие, че и двете камери използват една и съща 4/3 16мп  матрица. Между другото с нея са снабдени и по-евтините модели E-PL5, E-PM2, както и E-P5. 

В това ревю аз не мисля да се задълбочавам и да правя тестове RAW/JPEG, шум, резолюция и т.н., тъй като разлика с Е-М5 няма и тези неща можете да ги видите и прочетете в ревюто ни на 5-цата. По-скоро ще споделя моите фотографски и практически впечатления от камерата, тъй като имах възможност да снимам с нея при различни ситуации. Няма как да не спомена обаче основните разлики между двете камери. 

Първо като дизайн - веднага прави впечатление, че  Е-М1 видимо е пораснал и е станал доста по-удобен за ползване без да се налага поставянето на допълнителен комплект грипове, както беше при М5. В резултат на това е много по-удобен като захват. Предвиден е само основен грип с вертикален спусък, с който камерата става още по-стабилна и удобна. След като включих камерата и погледнах през визьора, видях втората съществена разлика - визьорът е огромен (размерът му е подобен на тези в професионалния клас - Nikon D3/D4, Canon EOS1Dx и т.н.) и с много висока резолюция. Също така, за разлика от други електронни визьори, този на М1 е перфектно използваем при външни снимки , когато околната светлина е много силна. Гледайки с невъоръжено око при ярка слънчева светлина, зеницата се затваря по подобие на блендата на обектива. Когато допрете око до визьора, трябва време за да се отвори и настрои, тъй като във визьора картината е по-тъмна. С оптичен визьор и светлосилна оптика този проблем липсва, но с повечето електронни визьори е много трудно да се работи при ярка светлина. С изключение на М1 ! Наистина впечатляващ електронен визьор....

Честно казано, след като започнах да снимам с М1 не установих разлика в скоростта на фокусиране в сравнение с М5 и E-PL5. Фокусът е бърз и точен. Особено интересно е фокусирането и снимането с докосване на дисплея. Това е невероятно бърз начин да снимате и кадрирате, без да се налага да избирате фокусни точки и е едно от нещата, които истински ме впечатляват в този тип камери. Направих стотици снимки, използвайки този способ и сега ще обясня, защо според мен това е изключително ценна екстра и ключов фактор, заради който бих избрал тази камера за по-сериозна работа. Фокусирайки с DSLR , често при бързо снимане се налага да се жертва правилното композиране в името на по-точния фокус, тъй като обикновено централната АФ зона или централната група е с кръстати АФ сензори и с по-добър фокус. Също така , избирането на странична АФ зона не е толкова бързо - трябва да оперирате с джойстика на гърба на апарата, губейки ценно време. В резултат на това, по-късно във фотообработващата програма се налага известно прекадриране, което от една страна е загуба на време, от друга - загуба на резолюция и от трета - загуба на визия. Снимате на фул фрейм, а кадърът ви е кроп - т.е. губите визията на фул фрейма. При серията на олимпус - М1, М5, E-PL5, E-P5 и т.н., просто докосвате с пръст обекта, който желаете да е на фокус, а апарата фокусира и снима мигновено, като няма никакво значение коя част от екрана сте докоснали - може да сте избрали централна или крайна точка в самия ъгъл на дисплея - фокусът е перфектен и точен, а липсата на нужда от прекадиране е уникална "благина", която най-вече пести много време по-късно. За първи път нямам никакви кадри, нуждаещи се от прекадирране!!! В примерите по-долу ще видите такива снимки, при които съм фокусирал в самия ъгъл на изображението и то е перфектно като фокус, рязкост и експозиция. Не знам дали си внушавам или наистина е така, но ми се струва, че при фокусиране с докосване на дисплея фокусът е по-точен, отколкото при стандартния начин с избиране на фокусна зона.

Не мога да не спомена и една друга , съществена разлика между М1 и М5. М1 разполага освен с контрастен и с фазов АФ, което подобрява значително фокусирането при следящ АФ, както и работата на камерата със старите 4/3 обективи и преходник. Реално М1 е първата м4/3 камера, която може да работи и фокусира пълноценно с 4/3 обективи. Всяка фокусна зона, може да се калибрира индивидуално към всеки ваш обектив - това е нещо, което виждам за първи път.

За мен лично фокусът и фокусирането е нещо много важно, не случайно му обръщам толкова внимание. Може да имате апарат със супер матрица и резолюция, но ако фокусът не е точен, няма никаква полза от всичко това. В този аспект ще спомена и ръчния фокус с възможността за "пикинг" - оцветяване на контурите на обекта, който е на фокус. Много полезна екстра, с която съм добре запознат от моделите на Сони и която върши чудесна работа при сложни условия, и ситуации, при които ръчният фокус е единствената опция.

Управлението на М1 също е на ниво. Можете да го настроите изцяло  по ваш вкус . Има възможност и за управление през смартфон чрез WiFi .

Друга много ценна екстра при гамата на Olympus е вградената стабилизация. С всяко ново поколение камери, тя е все по-добра. При М1 се постигат впечатляващи резултати. С нормален обектив, можете да постигнете рязка картина дори при 1 сек от ръка!

 

Техническите характеристики на модела са следните:

 

Резолюция 16 ефективни мегапиксела(4608 x 3456),
Размер CMOS 17.2х13 мм 4/3
Тяло, конструкция Метално, прахо, влаго зашитено
Дисплей 3",  1037000 точки, движение по хоризонтала (тилтващ)
Визьор Електронен, 2036000 точки
Светкавица Няма вградена, гнездо за външна
Стабилизация 5 осева стабилизация в тялото, компенсира до 3 степени на експозицията
Файлови формати RAW, JPEG , RAW+JPEG
Чувствителност 100-25600ISO, Auto ( 200-6400ISO )
Измерване  мулти, център, спот,
Експозиция Компенсация на експозицията от -5 до +5 степени през 1/3
Аутофокус Контастен, фазов, 81 зони, следящ, единичен , разпознаване на лица. ръчен  фокус с пикинг
Видео 1920x1080, 30fps
Серийна снимка 10 кад/сек
Режими Интелигент ауто, програмен, изцяло ръчен, приоритет на бленда и скорост, сцени
Скорости на затвора От 60сек до 1/8000сек
Баланс на бялото Автоматичен, ръчен + 9 позиции, в келвини от 2000 до 14 000
Самоснимачка 2 или 12 секунди
Цветни пространства sRGB, AdobeRGB 
Шумоподтискане Избираемо от менюто - при дълги експонации и при високи чувствителности
Карти памет SD/SDHC
Батерия Lithium-Ion
Размери 130mm x 94mm x 63mm
Тегло 497г с батерията

 

Както казах, искам основното в това ревю да е споделяне на опит в различни снимачни ситуации, така че ще започна с една серия портрети, които заснех по време на протестите пред парламента.

На тази снимка, заснета от Георги Величков се вижда ситуацията в която се намирам по време на снимките:

 

 

Цялата серия по-долу е заснета с чудесния портретен обектив на Olympus 75/1.8. Всички снимки са на бленда 1.8. Фокусирал съм почти изцяло с пръст по сензорния дисплей. Нито една снимка не е прекадрирана по време на снимане и няма кропове/отсечки по-късно във фотообработваща програма. Снимките са директно конвертирани от RAW. Кликнете върху тях и ще ги отворите в пълен размер.

 

 

Следващите две снимки са заснети бързо една след друга - докосвате с пръст обекта в предния план и камерата фокусира и снима мигновено. ..

 

 

...след това посочвате момичето в задния план и ето резултата : 

 

 

 

Следват кадри с обектив 12-40/2.8 (24-80 приравнено) . Този обектив е много удобен като диапазон/светлосила и с високо качество на изработка. АФ с него е значително по-бърз, отколкото при 75/1.8. Бих казал напълно сравним с подобни обективи за DSLR от висок клас .

40мм(80 приравнено), 200ISO, 1/320sec, F2.8 : 

 

 

40mm( 80 приравнено), 200ISO, 1/1000sec, F2.8:

 

 

32mm (64 приравнено) 320ISO, 1/1250sec, F2.8: 

 

 

40mm( 80 приравнено) 320ISO,  1/2000sec, F2.8 : 

 

 

12мм (24 приравмено), 320ISO, 1/3200sec, F2.8 :

 

 

40mm (80 приравнено) , 320ISO, 1/2500sec, F2.8 : 

 

 

Сигурен съм, че за всички е интересно как се представя камерата при ниска осветеност и доколко е използваема при високи чувствителности. Сензорът на М1 е 18х13мм, т.е. с два пъти по-малка страна от лайка формата (24х36) и съответно с 4 пъти по-малка площ. Това означава, че 16мп при М1 са равни като гъстота на единица площ на 64мп за фул фрейм камера. Доста стряскаща резолюция, с която обаче както видяхме, качествените обективи на Олимпус се справят чудесно.

В ревюто на доц. Абаджиев за М5 има сравнение на детайл шум при различни чувствителности. Матриците на двете камери са еднакви, така че аз ще предпочета да покажа примери от реални условия.

Първо нека да сравним 6400ISO на М1 и 6400ISO на фул фрейм камера -  Nikon D700. И с двете камери е снимано в RAW, ръчен режим, 1/200 sec, F4. Настройки на конвертора - colour noise 25%, luminance noise 20%.  Кликнете на снимките да ги отворите в пълен размер.

D700:

M1 :

Кадърът от М1 е с около 1/2 стоп по-тъмен и с около 1 стоп по-шумен, общо около 1.5 стопа. Не мога да изчисля точно разликата в шума, но бих се доверил на DXO, според чиито измервания М1 снима на 800ISO, както D700 на 2300ISO.

Ето няколко снимки, които съм направил по време на курса за начинаещи, който водя ( упражнение нощна фотография) . Всички са с обектив 75/1.8 на бленда 1.8 

6400ISO, 1/100sec : 

 

 

6400iso, 1/125sec : 

 

 

6400iso, 1/80sec : 

 

 

6400ISO, 1/60sec :

 

 

Долните снимки демонстрират приятния и мек рисунък на 75/1.8 в задния план. Бокето е с нежни правилни кръгчета без остри ръбове и артефакти.

640ISO, 1/160sec : 

 

 

640ISO, 1/160sec : 

 

 

1250ISO, 1/200sec : 

 

 

Много съм любопитен как би се справил М1 по време на комерсиална сесия, сватба или друго подобно събитие, когато се изисква високо качество и повтаряемост на резултатите. Професионалната DSLR техника е тежка и ако трябва да снимате 12-14 часа с няколко килограмова чанта или раница, от един момент нататък започва да ви се убива желанието за снимане.  Чудесен вариант биха били 2 микро 4/3 тела и 3-4 обектива в джобовете на елека. Идеална комбинация за сватбена фотография според мен е 2 тела М1 или М1 + М5(E-P5/E-PL5) . На едното тяло бих застопорил  12-40/2.8 за различни ситуации и бърз репортаж, а на другото бих сменял :  25/1.4 за снимки при ниска осветеност, примерно в църквата и 75/1.8 за портрети. За съжаление М1 дойде след края на сватбения сезон и поради тази причина не успях да го тествам пълноценно по време на сватба. Ще покажа няколко кадъра от сватба, която обаче започна след 5 следобед, което за зимния период означава след залез...

24mm(48 приравнено), 1250ISO, 1/60sec, F2,8 :

 

 

12mm(24 пиравнено) 4000ISO, 1/60sec, F2.8:

 

 

75mm (150 приравнено) 6400ISO, 1/125sec, F1.8, улично осветление :

 

 

75mm (150 приравнено) 6400ISO, 1/100sec, F1.8, улично осветление :

 

 

75mm (150 приравнено) 6400ISO, 1/125sec, F1.8, улично осветление :

 

 

75mm (150 приравнено) 6400ISO, 1/60sec, F1.8, улично осветление :

 

 

75мм(150 приравнено)  3200ISO, 1/160sec, F1.8 ,нормално  осветление в ресторант :

 

 

12мм (24 приравнено) 1600ISO, 1/100sec, F2.8 (светкавица в ръчен режим). За сега не съм имал възможност да тествам как се държи камерата с оригинални Олимпус светкавици

 

 

75mm, 4000ISO, 1/160sec, F1.8 :

 

 

Обръщам внимание, че всички примери по-горе са конвертирани от RAW. Чувствителност до 1600ИСО е напълно приложима. 3200ИСО също не е проблем до увеличения 30х40см. 6400ИСО може да се използва до 20х30см или с компромис до 30х40см. Да, качеството при 6400исо не е перфектно, налага се шумоподтискане за сметка на детайла, но все пак върши работа при ниска осветеност, особено в комбинация с невероятната стабилизация, която предлага М1. Ако говорим за нощни портрети - т.е. заснемане на сравнително неподвижни обекти, спокойно можем да използваме 1/30sec и 75мм (150мм приравнено) при 1600исо, като гарантирано ще получим много добър резултат. Професионален DSLR като NIkon D4 ще има същото ниво на шум с два стопа по-висока чувствителност т.е. 6400ИСО, но и снимайки със 150мм обектив ще трябва да вдигнем скоростта над 4 пъти( камерата няма стабилизация , както и няма 150/1.8 стабилизиран)  т.е. резултатът ще е същия. При движещи се обекти обаче нещата далеч не седят така и логично D4и дори по-старият D700 ще се справи много по-добре.

За студийна работа Olympus E-M1 е без забележки. Ето няколко снимки в студио:

 

75мм, 200ISO, F1.8 , 1/160sec - студийни светкавици:

 

 

75mm, 200ISO, F5, 1/160sec, студийна светкавица :

 

 

75mm, 400ISO, 1/40sec, F1.8, постоянно осветление :

 

 

75мм, 200ISO, 1 sec, F7 - постоянно осветление + светкавици :

 

 

75мм, 200ISO, 1 sec, F6 - постоянно осветление + светкавици :

 

 

Ето как се справя М1 при снимки в цял ръст с обектив 75/1.8 на бленда 1.8:

 

 

И портрет в близък план с фокус по тъч скрийна :

 

 

В JPEG на фабрични настройки, както и останалите Olympus камери, M1 не се справя добре. Изображението е изкуствено шумоподтиснато и след това изострено. Аз лично препоръчвам ако се снима в JPEG , да се променят настройките - шумоподтискането и остротата да се сложат на минимум. По принцип обаче ако искате високо качество и прецизен контрол на шум/детайл , снимайте в RAW. Ето един кадър в JPEG при фабрични настройки, при който се вижда оконтуряването около тялото на модела:):):)

 

 

Още няколко снимки от ежедневието :

 

12мм, фокус по тъч скрийна :

 

 

40мм, F 3.2 :

 

 

40mm, F2.8 :

 

 

40mm, F2.8 :

 

 

20mm, F2.8 :

 

 

Завършвам серията от снимки с една деликатна последна снимка на модел, който е участвал в много мои ревюта. Последно сбогом с баба Кичка...

 

 

Възможностите за видеозаснемане на М1 смятам да изследвам допълнително и да разширя ревюто в тази насока. Ще спомена само, че стабилизацията при видеозаснемане работи добре. Отново фокусирането с посочване на точка от дисплея е много полезно и работи чудесно по време на самото заснемане.

 

Като заключение за сега искам да кажа, че Oly M1 е камера, която води до пристрастяване. Удобна, стабилно изработена, вдъхваща доверие при работа и някак си подтикваща те да снимаш. Важно е един фотоапарат да ти пасва и да те стимулира. Перфектната вградена стабилизация, интересните възможности за фокусиране, уникалния електронен визьор, бързината и необятните комбинации от лични настройки я правят според мен най-добрият безогледален фотоапарат, произвеждан към момента. Разбира се, не искам да кажа, че това е идеалната камера без недостатъци. М1 отстъпва от съвременните фул фрейм професионални и полупрофесионални модели като скорост на фокусиране при следящ АФ и при ниска осветеност. Доста е трудно да заковете бързо танцуващи двойки на приглушена светлина. Високите чувствителности също са по-компромисни. В същото време качествените обективи никак не са евтини и често са двойно по-скъпи от обективите с подобни характеристики за DSLR. 12-40/2.8 реално като визия и ДОФ отговаря на 24-80/5.6 за фул фрейм...Leica 25/1.4 пък съответства на 50/2.8 , а 12/2 на 24/4.. Разбира се, те са много по-компактни и леки. 

 

За много фотографски задачи М1 е напълно достатъчен. Сигурен съм, че ще бъде достатъчен поне в 80-90% от снимачните ситуации в практиката ми. Бих искал обаче да го проверя реално и да допълня ревюто след около 1 месец, както със снимки, така и с видео от истински комерсиални събития, така че остaвам края отворен ...

 

Бони Бонев'2014