Градски дървета и други 'стари и болни' неща...

(Малко телефонно разказче, докато чакам светофар)


Всичко започна от една обява - окачена на нивото на очите ти и здаво подчертана с жълт флуорецентен маркер, нямаше как да не привлече вниманието. Местните власти уведомваха населението, че ще секат дърветата по площада около това голямо кръстовище. "Как така ще секат дървета?!" - беше първата ми реакция, но по-нататък прочетох, че били "стари и болни" и ще бъдат заменени с нови, от по-подходящ за мястото вид...

 

 

В краката ми беше голяма чугунена решетка, а под нея... бетон. Помислих - дали дърветата не са болни, защото така им запечатваме корените?

 

 

Погледнах нагоре и видях доста високи дървета (досега незабелязани). Давали са ни сянка в горещи дни и са филтрирали замърсения от трафика въздух, за да можем да дишаме. Пък ние сме ги уморили... Изглеждаха тъжно (като повечето голи дървета през зимата, защото и в средата на март си е още зима). Едно дърво още си пазеше есенните листа, а другите бяха съвсем голи. Помислих: кое е по-болно (или здраво) това със сухите листа, или съвсем оголените?...

 

    

 

Сетне открих, че не само дърветата са стари и болни - жълто-подчертана табела имаше и на едни паркирани велосипеди. Всъщност, по-отблизо се видя, че табелата не е на колелата, а на техния "коневръз". И той бил остарял и добрите хора от общината предупреждават населението, че ще го подменят с по-добър. Но добрите работи не стават бързо, та публиката да има малко търпение.

 

    

 

Загриженост :)  Подсигурена със закон, разбира се (длъжни са да предупреждават)...

 

После светофарът даде зелено, в близкия офис ме чакаха за делова среща и тази история беше бързо забравена. Не съвсем: с "фотографската памет", която всеки носи в джоба си тези неща се припомнят и добиват втори живот. Да благодарим на Всевишния за телефоните! :)

Страници:  1

Коментари    
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Минималистичната София

    От


    Една отворена фото-серия за меланхоличната монотонност на големия град. Серия, търсеща абсурдната визуална връзка между човеци и места съществуващи в бетон и отчужденост.

    Линии. Ритъм. Контра-пункт.
  • 200 грама секс

    От Emil Danailov


    Реших да го направя по обяд. Тогава клиентите са малко, зяпачите също, а пазачите още разсеяни. И момичетата щяха да са заели местата си съвсем скоро, нямаше да са уморени и нервни.