Заливът Виго

„Заливът Виго“

дата 19.10.2016 г.  |  автор Владимир Кунчев - vladis  | 

 

“…Испанските капитани от конвоя протестирали срещу това решение. Те поискали да бъдат отведени в испанско пристанище: ако не могло в Кадис, то в залива Виго, който се намира на северозападния бряг на Испания и не бил блокиран. Адмирал Шато Рено показал слабост, подчинил се на тая заповед и корабите влезли в залива Виго…

…на 22 октомври 1702 година, английските кораби влезли в залива Виго. Адмирал Шато Рено, макар и с по-малки сили, се бил храбро; но когато видял, че богатствата от конвоя ще паднат в ръцете на неприятеля, запалил и потопил корабите, които потънали заедно с неизчислимите си съкровища…” /Из „Капитан Немо“, глава VIII “Заливът Виго“, Жул Верн/.

Включването на града  в знаменития роман и създадената легенда за огромното съкровище в залива, правят Виго известен на читателите по цял свят. Затова през 2005 г.  издигат паметник в чест на Жул Верн, наричайки го литературен посланик на Виго.

Историята на града е неразривно свързана с океана. Във Виго се намира най-голямото риболовно пристанище в Европа. Буквално на всяка крачка можете да видите препратки към основния поминък на хората от района.

Пристанището наистина е огромно. Разположено е по целия бряг на града и е невъзможно да се обхване с един поглед. На него акустират, както големи риболовни кораби, така и най-големите круизни лайнери. За съжаление нямаше такива, докато бях там.

Самият град не блести с невероятна архитектура. Сградите са общо взето еднотипни, а самите жители на Виго, го oпределят като непривлекателен, индустриален град (не бих казал, че е точно така, но за тях явно е).

Естествено символа на града отново е свързан с океана – някакво странно същество, смесица между човек, птица и риба.

Ако за града може да се каже, че оставя смесени чувства, то околностите са много красиви. Целият залив е обграден от острови, предоставящи прекрасни гледки.  В покрайнините на града се намира и плажът Самил (Praia de Samil) - огромен плаж, още повече, че ходенето ни до там съвпадна с отлива.

Надявам се виртуалната разходка до Виго - един град далеч от туристическите маршрути, да ви е харесала :)

 

 

Страници:  1

Коментари    
kvakioh
20-11-2016 15:28

Интересно и спокойно място. Има какво да се види на север от града. Ходил съм поне 10 пъти, все има какво да се намери и види.
-0 +0
тьма
21-12-2016 02:55

Много приятно написано и показано:)
-0 +1
За да оставите коментар трябва да минете през Вход.
  • Тосса де Мар – чаровната перла на Коста Брава

    От Елина Нинова


    ElinaN

    Ако сте решили да прекарате няколко дни в Барселона, непременно отделете един от тях за разходка по крайбрежието Коста Брава, на север от града, по посока на френската граница. Няма да съжалявате. От централния площад „Каталуня” се качвате на удобно електрическо влакче, което се движи около час и половина по живописен маршрут до спирка Бланес, от там вземете автобус и след по-малко от половин час ще сте в градчето Тосса де Мар – перлата на това крайбрежие.
    Оригиналното име на градчето е Туриса (Turissa), дадено от му иберийците, които са населявали това място преди римляните - между 4-ти-1 век пр.н.е.
    Днес в града има обособени две основни части - стария град (Vila Vella) или така наречения Горен град, построен през 12 век върху високата скала - Монт Гуарди, и Долния град чийто район е по-голям и по-урбанизиран и в който са останките от античното селище. Крепостните стени, зад които е скрит стария град, заедно със седемте си кули, служили за наблюдателници, доминират над града и са негов основен символ.
    От 30-те години на XX век Тосса де Мар се превръща в културен и артистичен център. Било е любимо място за почивка на Марк Шагал, а след него в живописното градче са започнали да го посещават и други хора на изкуството. По-късно дори са кръстили градчето "Вавилон на изкуствата". Част от крепостта Вила Вейа е превърната в общински музей, един от първите музей за съвременно изкуство в Испания. Той е открит през 1935 г. В него са изложени картини на испански и европейски художници, които са творили през 30-те години на миналия век и са способствали за популяризирането на Тоса де Мар. Тук се намира и картината "Синият цигулар" на Марк Шагал, която се смята за художественият символ на града.








  • Биволите на Софийско поле

    От Йордан Йорданов


    До началото на миналия век в България биволът е бил широко разпространен. Той е използван както за мляко и месо така и като теглителна сила в земеделието. Съществуващите представители са били биволи от средиземноморски тип, отглеждани покрай реки, блата и езера подобно на дивите си роднини.
    Снимките в този албум са направени на 6-ти май 2014 г. в землището на село Мусачево, източно от София.